— Това ще е много щедро от твоя страна — каза Дъглас. Не съвсем сигурен, че обратът в разговора му е приятен.
— Ще трябва да направя някои изчисления, разбира се — продължи Чапман, — но ако цената не е по-висока от възможностите ми, може би ще се съглася да се заема с изграждането на тунелите. Естествено, ако това изобщо е възможно.
— В замяна на какво?
— В замяна — отвърна Чапман — ще искам изключително право върху изграждането на тунели и тяхното обслужване.
— Не зная — намръщи се Дъглас. — Не съм сигурен дали такава сделка е законна. Въпросът има и международен аспект…
— Ако се заемеш с това — прекъсна го Чапман, — ти би могъл да откриеш начин. Сигурен съм, че би могъл. Ти си адски добър юрист, Райли.
— Трябва да съм пропуснал нещо. Не разбирам защо ти е това право. Каква полза ще има от тунелите?
— Когато всичко това свърши — отвърна Чапман, идеята за пътуването във времето ще привлече вниманието на хората. Съвсем нов начин на пътуване. Така ще могат да ходят на места, на които никога не са били.
— Но това е лудост!
— Не чак толкова, колкото си мислиш. Представи си какво би платил един ловец, за да иде на лов в праисторическите времена. Университетите ще искат да пратят палеонтолози в епохата на динозаврите, за да ги изучават и снимат. Специалистите по класическа история ще продадат душата си, за да се върнат в миналото и да разберат какво всъщност се е случило при Троя…
— А Църквата — доста рязко каза Дъглас — може би ще поиска билет за първия ред на Голгота.
— Да, навярно ще стане точно така — съгласи се Чапман, — и както намекваш, ще има деликатни моменти. Ще трябва да се установят правила и да се вземат предпазни мерки, за да не се променя ходът на историята, но…
— Няма да стане — хладно го прекъсна Дъглас. — Казаха ни, че пътуването във времето е еднопосочно — назад към миналото, Когато стигнеш там, не можеш да се върнеш. Не можеш да се движиш към бъдещето.
— Не съм сигурен — възрази Чапман. — Може да са ви казали така. В момента това може да е вярно. Но моите физици ме увериха, че щом изобщо си в състояние да пътуваш във времето, можеш да се движиш и в двете посоки. Бяха съвсем сигурни, че това може да се постигне. Казаха ми, че просто не е логично потокът да е еднопосочен. Щом можеш да се връщаш в миналото, със сигурност можеш да пътуваш и към бъдещето, защото това очевидно ще е предпочитаната посока.
— Клинт, не мога да се съглася с това.
— Но можеш да си помислиш. Можеш да следиш нещата в развитие. И да ме държиш в течение. Ако се получи, и за теб ще има нещо много изгодно.
25.
— Сега може би ще ми обясните какво е пикник рече Алис Гейл. — Днес следобед ми казахте, че сте щели да ходите на пикник.
Човекът от секретните служби се наведе напред.
— Стив ви е говорил за пикник, така ли? Никога не рискувайте да ходите с него…
— Но, господин Блак — прекъсна го тя, — та аз дори не зная какво означава това.
— Съвсем просто е — каза й Уилсън. — Взимаш си храна и отиваш в парк или гора и я изяждаш там.
— Същото правехме и ние в нашето време — отвърна Алис Гейл. — Но не го наричахме пикник. Струва ми се, че изобщо не го наричахме никак. Никога не съм чувала някой да го нарича някак.
Автомобилът бавно пое по отбивката и се насочи към портала. Шофьорът седеше изправен. Колата спря и до предния ляв прозорец се приближи войник. На портала имаше военна охрана.
— Какво става? — попита Уилсън. — Не съм чувал за такова нещо.
Блак сви рамене.
— Някой се е престарал. Целият район е отцепен. Пълно е с военни. Из парка са пръснати минохвъргачки и кой знае още какво.
— Президентът, известен ли е за това?
— Не съм сигурен — призна Блак. — Възможно е никой да не се е сетил да му каже.
Войникът отстъпи назад, порталът се отвори и автомобилът бавно продължи към моста.
Уилсън погледна през прозореца и попита:
— Къде са хората? Неделя вечер по време на туристическия сезон, а наоколо няма жив човек.
— Нали слуша новините — отвърна Блак.
— Разбира се, че ги слушах.
— Всички са се изпокрили. Очакват да се появи чудовище и да им се нахвърли.
— Имаме толкова чудесни места за пикници — каза Алис Гейл. — Толкова много паркове, толкова много безлюдни земи. Повече открито пространство, отколкото при вас. Не е толкова оживено като тук, макар че някак си това ми харесва. Има толкова много хора, толкова много неща за гледане.
— Значи ви е приятно — рече Уилсън.