— Наближавате опасна точка — рече Озбърн. — Нашите историци могат да ви го обяснят по-добре от мен, но всички признаци са налице. О, зная, че вече вървите по друг път във времето. Но мисля, че е възможно промяната да е настъпила прекалено късно.
— Имате предвид обществено-икономическия срив? Алис ни каза, че във вашето време Вашингтон не съществува. Предполагам, че същото се отнася за Ню Йорк, Чикаго и всички останали…
— Вие сте свръхобременени — каза Озбърн. — Загубили сте равновесие. Според мен вече е прекалено късно. Икономиката ви е излязла от контрол и обществените противоречия от ден на ден стават все по-дълбоки…
— И връщането в миоцена ще сложи край на всичко това, така ли?
— Това ще е ново начало.
— Не съм толкова сигурен — рече Уилсън.
— Време е за речта на президента. — обади се Блак от предната седалка. — Да включа ли радиото?
И без да изчака да получи отговор, го включи.
Говореше президентът.
— … малко мога да ви кажа. Затова няма да ви задържа дълго. Все още продължаваме да анализираме фактите и ще ви направя лоша услуга, ако ви кажа нещо друго освен тях. Мога да ви уверя, че вашето правителство ще бъде откровено с вас. Щом разберем нещо определено, ще го научите и вие. Ето какво ни е известно. След петстотин години, в бъдещето, нашите потомци били нападнати от извънземна раса. Отблъсквали ги в продължение на повече от двайсет години, но станало очевидно, че няма да издържат. Трябвало да отстъпят, но мястото за отстъпление било само едно. За щастие те успели да разработят пътуване във времето и затова можели да избягат в миналото. Това и направили, като дошли при нас. Нямат намерение да останат тук — веднага щом е възможно, ще продължат още по-назад във времето. Но за тази цел се нуждаят от нашата помощ. Не само за построяването на времевите тунели, но и за осигуряване на основните неща, които да им позволят да започнат наново. Поради икономически причини, които всички разбират, ние, заедно с останалата част от света, не можем да им откажем тази помощ. Не че и иначе бихме им отказали. Те са деца на нашите деца. Те са наша плът и кръв и ние не можем да не им помогнем. В момента обсъждаме как точно ще стане това. Проблемите трябва и ще бъдат решени. Не можем да си позволим да се бавим и усилията ни трябва да бъдат чистосърдечни. Това ще изисква саможертва от страна на всички ви. Има много подробности, които ще научите, ще изникнат много въпроси. По-късно ще бъде отговорено на всички тях. Тази вечер не е моментът да го правя. В края на краищата всичко това започна едва преди няколко часа. Денят беше изключително тежък.
Гласът му бе уверен, кънтящ, не се долавяше нито нотка отчаяние — а, помисли си Уилсън, президентът трябваше да изпитва отчаяние. Но той беше все същият стар и опитен политик. Знаеше как да се представи, как да успокои нацията. Приведен напред на седалката, прессекретарят внезапно усети прилив на гордост от него.
— Всички вие вече знаете — продължаваше президентът, — че през тунела във Вирджиния излязоха две от извънземните. Едното беше убито, другото избяга. Трябва да съм откровен с вас и да ви кажа, че не ни е известно къде е. Правим всички усилия да го открием и унищожим и макар че може да ни отнеме известно време, в крайна сметка ще го направим. Най-настоятелно ви моля да не обръщате прекалено голямо внимание на факта, че на земята има извънземно. Това е само един от многото проблеми, пред които сме изправени, при това не най-важният. С ваша помощ, на която съм сигурен, че можем да разчитаме, ние ще решим всичките.
Той направи пауза и Уилсън за миг се зачуди дали това е всичко, макар да знаеше, че не е, защото президентът не бе пожелал на публиката лека нощ.
— Трябва да ви кажа нещо неприятно и съм сигурен, че след като го обмислите, ще разберете, че е трябвало да се направи, че е най-малкото, което можех да направя аз. Ще разберете, струва ми се, че е необходимо за доброто на всички ни. Само преди няколко минути подписах заповед за обявяване на извънредно положение. Тази заповед постановява временно затваряне на банките и преустановяване на търговията. Това означава, че нито една банка или друга финансова институция няма право да извършва какъвто и да било бизнес. Преустановява се търговията с акции и стоки. Замразяват се всички цени, заплати и надници. Това, разбира се, не може да продължи дълго. Поради тази причина заповедта ще бъде отменена веднага щом конгресът и другите държавни институции въведат правила, налагащи необходимите ограничения в новата ситуация. Надявам се, че ще се отнесете с разбиране. Повярвайте ми, предприех тази мярка с изключително нежелание.