Уилсън бавно въздъхна и едва тогава видя, че другите го гледат.
Щеше да му е адски трудно, знаеше го. Журналистите от цялата страна и от Белия дом щяха да се нахвърлят върху него. „За Бога, Стив, можеше да ни загатнеш за това. Можеше да ни го кажеш.“ И нямаше да му повярват, че самият той не е имал никаква представа.
Тази стъпка беше толкова логична, че би трябвало да се досетят. Би трябвало да я предвиди и самият той. Но не я бе предвидил. Уилсън се зачуди дали президентът я е обсъдил с някого. Съмняваше се. Нямаше много време и имаше да се обсъждат толкова много други неща.
Президентът пожела на слушателите си лека нощ.
— Лека нощ, господин президент — каза Уилсън и се зачуди защо другите го гледат толкова странно.
28.
Кабинетът му беше тъмен. Само тракащите телетипи до стената хвърляха бледа светлина. Уилсън седна зад бюрото си. Наведе се да включи настолната лампа, после отдръпна ръка. Нямаше нужда от светлина, а и мракът му действаше успокояващо. За първи път от следобеда нямаше работа, но нещо постоянно го човъркаше и му казваше, че трябва да е на крак и да действа.
Президентът, помисли си прессекретарят, отдавна трябваше да е в леглото. Наближаваше полунощ — обичайното му време за лягане отдавна бе минало, а той беше пропуснал и следобедния си сън. Самюъл Хендерсън бе стар, прекалено стар за такива неща. Когато учените от бъдещето бяха въведени в кабинета му и ги представиха на хората от Националната академия, той изглеждаше измъчен и уморен.
— Слуша ли речта ми, Стив? — бе попитал президентът, когато двамата останаха сами.
— В колата.
— Какво мислиш? Хората ще ме подкрепят ли?
— Отначало не. Не с готовност. Но когато обмислят всичко, смятам, че ще ви подкрепят. Уолстрийт ще вдигне голяма врява.
— Уолстрийт — отвърна президентът — е нещо, за което в момента не мога да си позволя да отделям време.
— Трябва да си легнете, господин президент. Денят беше много тежък.
— Веднага — каза президентът. — Но първо трябва да разговарям с министъра на финансите. Сандбърг също помоли да намине за малко.
„Веднага“, беше казал той, но най-вероятно щяха да минат часове преди да си легне.
Някъде, в някоя тайна стая разговаряха учените. Из цялата страна, всъщност по целия свят хората от бъдещето продължаваха да излизат от тунелите си. В планините на запад се криеше чудовище.
И все пак беше невероятно. Бе се случило прекалено бързо. Човек нямаше време да върви в крак със събитията. Само след няколко часа щеше да започне нов ден и в много отношения той щеше да е коренно различен от предишните от който и да е ден в човешката история, ден, изпълнен с проблеми и дилеми, с каквито не се беше сблъсквало нито едно човешко същество.
През пролуките под вратите, водещи към залата за пресконференции, се процеждаше светлина. Там бяха останали неколцина журналисти, макар че не работеха. Не се чуваше тракане на пишещи машини. Уилсън си спомни, че изобщо не бе успял да изяде сандвичите си. Беше си сложил два в чиния и тъкмо отхапваше от единия, когато в залата бе влетял Брад Ренолдс. Като се сети за това, осъзна, че е гладен. Може би бяха останали някакви сандвичи, макар че сигурно вече бяха изсъхнали. А и поради някаква причина му се искаше да остане тук на тъмно и да не му се налага да разговаря с никого.
Но навярно все пак трябваше да види какво се е получило по телетипите. Той поседя още малко, после неохотно се изправи и отиде до стената. „Първо АП — каза си прессекретарят. — Добрата стара солидна АП. Никога сензационна, винаги изключително солидна.“
От апарата бяха излезли цели метри хартия.
Тъкмо започваше нов материал…
ВАШИНГТОН (АП) — Тази нощ в планините на запад оттук започна издирване на чудовището, излязло преди няколко часа от времевия тунел във Вирджиния. Получени са многобройни съобщения, че са го видели, но нито едно от тях не може да се потвърди. Има основания да смятаме, че повечето са плод на богато и обременено въображение. В района са пратени войскови части, контингенти от полицейски и шерифски управления, но през нощта едва ли може да се направи нещо…
Уилсън издърпа хартията, остави я да падне пред краката му и бързо продължи нататък.
ЛОНДОН, АНГЛИЯ (АП) — На разсъмване тази сутрин министрите продължаваха да заседават в резиденцията на министър-председателя. Цяла нощ тук постоянно идваха хора…
НЮ ДЕЛХИ, ИНДИЯ (АП) — През последните десет часа от тунелите от бъдещето продължаваха да се изсипват хора и жито. Проблеми има и с хората, и с житото…
НЮ ЙОРК (АП) — През нощта се получиха много сведения, че утрото може да донесе взрив от протести и бунтове, не само в Харлем, но и в много други квартали на града, обитавани от малцинства. Страхът, че постоянното прииждане на бегълци от бъдещето може да предизвика недостиг на храна и други социални проблеми, вероятно ще доведе до масови демонстрации. Мобилизирани са всички полицейски части и персоналът е готов за денонощна работа…