Като осветяваше пътя си с фенерчето, Елмър мина през двора и стигна до вратата на курника.
Уплашеното крякане бе станало още по-силно, безумно и отчаяно.
Много отдавна трябваше да поправи курника и да запуши дупките. Понеже в това си състояние той не бе никаква пречка за лисиците. Макар да беше странно. Ако бе лисица, вече нямаше да е там. Щеше да избяга още при първия проблясък на фенерчето, при първия звук на човешки глас. Може би беше невестулка или норка. Даже миеща мечка.
Спря пред вратата. Нямаше желание да влезе, но вече не можеше да се върне. Ако го направеше, никога нямаше да се примири. Защо ли се страхуваше толкова? Сигурно заради Тайг. Кучето беше толкова уплашено, че не искаше да излезе изпод верандата и част от страха му се бе предал и на него.
— Проклето куче — каза той.
Елмър протегна ръка и дръпна резето, после рязко отвори вратата. Стисна пушката с дясната си ръка и с лявата освети вътрешността с фенерчето.
Първото нещо, което видя в кръга светлина, бе перушина — носеща се във въздуха перушина. После тичащи, пляскащи с криле пилета и сред пилетата…
Елмър Елис изпусна фенерчето, изкрещя, вдигна пушката до рамото си и стреля в курника, първо с дясната цев, после с лявата, толкова бързо, че изстрелите прозвучаха като един.
После те се хвърлиха през отворената врата към него, сякаш стотици, едва различими на бледата светлина на фенерчето, което лежеше на земята — ужасни малки чудовища, каквито човек можеше да види само в кошмарите си. Почти без да съзнава какво прави, той обърна пушката, стисна дулото с две ръце и започна да я размахва като тояга.
Челюсти захапаха глезена му и в гърдите го блъсна тежко тяло. Нокти разкъсаха десния му крак от хълбока до коляното. Елмър усети, че пада, и разбра, че когато падне, те ще го довършат.
Отпусна се на колене и едно от чудовищата впи зъби в ръката му. Той се опита да се освободи от него и в този момент друго раздра с нокти гърба му. Елмър падна настрани, присви глава и я закри със свободната си ръка, като вдигна колене, за да предпази корема си.
И това беше всичко. Престанаха да го хапят и дерат. Той вдигна глава и ги видя бягащи в мрака сенки. Една от тях за миг попадна под лъча на фенерчето и Елмър за първи път видя точно какви същества са били в курника. И гледката го накара да изкрещи от ужас.
После всичко свърши — всички чудовища бяха изчезнали — и той лежеше сам на двора. Опита се да се изправи. Краката му се подгъваха и Елмър тежко се стовари на земята. Започна да пълзи към къщата, като забиваше нокти в пръстта. По ръката и крака му течеше кръв, започваше да усеща пареща болка по гърба.
Кухненският прозорец светна. Изпод верандата се появи Тайг и със скимтене запълзя към него, плътно притиснал корем до земята. По стъпалата слизаше Мери, все още по нощница.
— Обади се на шерифа — задъхано извика той. — На шерифа!
Тя се втурна през двора и коленичи до него, опита се да го вдигне. Той я отблъсна.
— Повикай шерифа! Шерифът трябва да знае.
— Но ти си ранен. Тече ти кръв.
— Добре съм — яростно каза Елмър. — Избягаха. Но другите трябва да бъдат предупредени. Ти не ги видя. Нищо не знаеш.
— Трябва да те занеса вътре. И да повикам доктора.
— Първо шерифа — настоя той. — После доктора.
Тя се изправи и се затича към къщата. Елмър се опита да продължи да пълзи, измина няколко метра и накрая се отпусна неподвижен. Тайг допълзя до него и започна да го ближе по лицето.
30.
Щом мъжете седнаха около масата, доктор Самюъл Айвс откри дискусията.
— Въпреки тържествеността на повода, който ни събра тук посред нощ — каза той, — тази среща бележи вълнуващо събитие за всички нас от настоящето. През целия си професионален живот повечето от нас от време на време са си блъскали главата над фундаменталния характер на необратимостта на времето. Доктор Осбъри Брукс и аз сме посветили на изучаването й много време. Струва ми се, доктор Брукс няма да възрази, ако кажа, че в работата си по този фундаментален въпрос не сме постигнали никакъв напредък. Макар че лаикът може да оспори валидността на такова проучване и да разглежда времето по-скоро като философска, отколкото като физическа концепция, факт е, че в това тайнствено нещо, наречено време, са въплътени физически закони, с които всички ние се занимаваме. Трябва да се запитаме дали напълно разбираме концепциите, които използваме и в ежедневния си живот, и в заниманията си в много области на науката, например физическите връзки, залегнали в основата на разширяването на Вселената, информационната теория, термодинамичните, електромагнитните, биологичните и статистическите стрелки на времето. Времевата променлива е параметър в описанието на всяко физично явление на най-елементарно равнище.