Улф разпери ръце.
— Кой знае?
— Поне някакъв предполагаем срок.
— Седмица. Или две. Наистина не зная.
— Колко яйца има в едно гнездо?
— Над двайсет. Разберете, не знаем. Открили сме само няколко гнезда.
— Кога ще започнат да убиват?
— Още сега. Веднага. Трябва да ядат, за да растат.
Трябва много да убиват. Диви и домашни животни, понякога хора. Отначало не много. Като убиват хора, те привличат вниманието към себе си. Колкото и да са войнствени, чудовищата разбират, че са уязвими, тъй като още са малко. Може и да са убийци психопати, но не са глупави.
— Вече сме пратили части — каза президентът. — Ще трябва да използваме много повече. А също самолети и хеликоптери, за да откриват чудовищата. Преди малко разговарях със Сандбърг. Скоро ще дойде. Той знае какво можем да направим. Това означава да свикаме запаса, навярно да върнем част от силите си от чужбина. Не само, че трябва да преследваме чудовищата, но се налага и да поддържаме лагерите за бегълците.
— И ние няма да стоим със скръстени ръце — рече Улф. — Ние сме много хиляди. Дайте ни оръжие и ние ще тръгнем рамо до рамо с вашите войници. Знаем повече за тези същества и тъкмо ние ги доведохме тук. Длъжни сме да…
— Не сега — прекъсна го президентът. — По-късно ще можете много да ни помогнете. Това, което искате, е непосилна задача. В момента трябва да разчитаме единствено на собствените си войници.
— Ами хората в планините? — попита Уилсън. — Ще ги евакуираме ли?
Президентът поклати глава.
— Мисля, че не, Стив. Засега не сме в състояние да се справим с повече бегълци. И съм склонен да смятам, че в момента нашите чудовища няма, да са прекалено агресивни. Навярно ще се опитат да останат незабелязани. Може да има някой и друг инцидент, но трябва да сме готови за това. Не можем да направим нищо повече.
— Според мен сте прав, сър — каза Улф. — Сега те са малко и трябва да съберат сили. Във всеки случай, за известно време малките извънземни няма да представляват прекалено сериозна опасност. Ще трябва да пораснат. Предполагам също, знаят, че са изправени срещу по-смъртоносни оръжия и в много по-голямо количество, отколкото в наше време. Ние живяхме в мир толкова дълго, че загубихме повечето от военните си познания и започнахме да произвеждаме оръжия почти от нула…
— Предстои ви тежък ден, господин президент — рече Фут. — Ако искате да ни кажете още нещо…
Президентът се изправи, излезе иззад бюрото си, ръкува се с двамата мъже и каза:
— Благодаря ви, че дойдохте. Незабавно трябва да се заемем с този въпрос.
Уилсън се надигна да си тръгне, поспря и попита:
— Веднага ли да уведомя пресата? Или да изчакам докато разговаряте с министъра на отбраната?
Президентът се поколеба.
— Трябва да помисля — отвърна той. — Иска ми се първо да го научат от нас. Военните ще пазят тайната, но не задълго. Скоро ще се срещна с представители на конгреса. Ще е по-добре да знаят за това преди да пристигнат.
— Има още нещо — каза Уилсън. — Вие спяхте и не исках да ви будя. Става дума за дипломатическо куфарче, пълно с диаманти…
— Диаманти ли? Какво общо имат диамантите с всичко това?
— Въпросът е много деликатен, сър — рече Уилсън. Нали си спомняте онова куфарче, което носеше Гейл…
— И в него има диаманти?
— Пълно е с кесийки. Той отвори една и изсипа диамантите върху бюрото. Каза ми, че в останалите също имало диаманти, и аз съм склонен да му вярвам. Бегълците решили, че могат да ни платят с тях за всичко необходимо за изпращането им в миоцена.
— Иска ми се да бях видял лицето ти, когато Гейл е изсипал диамантите — каза президентът. — Какво направи ти?
— Повиках Джери Блак и поставих Гейл под охрана. Настоях да задържи диамантите.
— Е — рече президентът, — явно не си можел да направиш друго. Мисля, че е най-добре да наредя на съкровищницата временно да ги съхранява и да разговарям с Райли Дъглас дали всичко това е законно. Имаш ли някаква представа колко могат да струват диамантите?
— Гейл каза, че по сегашните цени навярно струват един трилион долара. Разбира се, ако бъдат пускани бавно на пазара, за да не подбият цените. Нали разбирате, те не са само за нас, а за целия свят. Гейл иска да ни ги повери. Каза, че сме единственото правителство, на което смятали, че могат да се доверят.
— Ти естествено съзнаваш колко деликатен е този въпрос. Ако се разчуе нещо…
— За да сме съвсем честни — каза Уилсън, — ние трябва да разберем, че те само се опитват да помогнат. Искат да си платят.
— Да, зная — отвърна президентът. — Ще трябва да видим какво ще каже по въпроса Райли.