— И аз като децата те откривам, Перо. Но хайде Баган сега пак да гледаме…
Баган хвърли още няколко пъти с новото истинско копие, показа движения, хватки на място, знак таен написа във въздуха с кривак и сполучи, преметна се заек, търти да бяга.
Приличаше на млад барс, но си дадохме знак с Ветра още да не го хвалим до край, нека още малко се изучи. До време похвалата трябва да е по-малка и по-скромна от онова, което хвали, казваше мама Дуда. Личеше си, че е роден за войн-победител. Такъв скоро щеше да стане! Как му се радвах на този мой син, па малко завиждах, че всичко му предстоеше!
— Багане, кажи сега, как хвърляше — като Циндил Пиндил или като Джаста Праста?
— Че това какво е?
— Хе, не знаеш ли? Циндил-Пиндил на плета, а Джаста-Праста — на хорото… приказка е…
— Мамо, мамо, сестро Ветре, кажи я! — Меда нямаше насита да слуша приказки. Разиграваше ги, ту едного показваше, ту другиго, ту измисляше различен завършек, да може Търсен да мине като велик цар, жрец, герой и „Повелител на комарите“. Вярно, веднъж, съвсем мъничък, бе грабнал къс меч и като залиташе подир него, сечеше жужащо ято досадни комари, защото била задрямала мама Ветра… Най-верният зрител на Меда.
— Циндил-Пиндил и Джаста-Праста уж две сестри били, но никак не си приличали. Щом ги накарали да направят-свършат някоя работа, Циндил всяко нещо обмисляла така и инак, оттук го оглеждала, оттам го мъдрела, мерела напред-назад, тегаво, както мед се лее, а Джаста-Праста пата-кюта, урла-турла — набързо нещо спретвала.
Майка им поръчала сами да си ушият носии за голямото хоро на скорошен празник. Заели се двете, но Циндил само премятала и мерела плата, пък едвам почнала да го крои, а в това време Джаста, клъц оттук, боц оттам, току скроила, нарязала, зашила и нагласила новата дреха за празника… Вярно, тук стърчало, там висяло, ама могла да иде да се весели! Пък като рипаш на хорото — сто гледали, един видял… А Циндил си останала с дреха като за царица, ама — за другата седмица — изкарана наполовина, та гледала веселбата от плета…
— Еха! — викнаха малките.
Меда веднага:
— Ей го наш Баган с перчем развян, докато се прицели, мечките от старост си умрели!
— Ха-ха, тъй ще е, ако е като Циндил-Пиндил. Ами ако е като Джаста-Праста? — попита Ветра през смях.
— Тогава… — Меда се позамисли. — Баган в глиган забива, а лалугер убива… — и показа смешен лалугер с подути бузи и зъби над долната устна, та изпопадахме от смях.
— Ама то и тъй лошо, и инак пак лошо! — замисли се Търсенчо.
— Тъй де, мислете, деца… Как бива по-добре?
— Сетих се! — грейна Баган. — Като не щеш да си Циндил-Пиндил, нито пък Джаста-Праста, то пък като тримата братя викаш Неволята… — прихнахме да се смеем.
Тревна се размечта:
— Дошъл при Циндил принц от далечна земя, оженил се за нея и ѝ подарил вълшебна пръчица, като на татко кривака. Тя можела от една мярка време да направи десет и така милата му Циндил всяка работа имала време да завърши! Брат му на принца, като видял снахата, решил да се ожени за сестра ѝ. Той взел Джаста за жена и също ѝ подарил пръчица, тя пък държала Слънцето, Луната и звездите все в същия час — и така милата му Джаста каквото и да захванела, имала време всичко да поправи…
Двамата братя и жените им разделили царството на две и го управлявали справедливо. Хората били там щастливи само дето в едното царство пролетта дълго-дълго стояла, а в другото един час ставал един ден понякога…
— А може Циндил-Пиндил да е бил мъж — Меда го показа как е такъв един отнесен, пък със стиснати недоволни устни, гледа нейде през планините… Пък Джаста-Праста — Меда я показа с разчорлена коса, зяпа нагоре-надолу — не е сестра, а му е жена! И им се родил син, Джастил-Прандил, той пък хем три пъти мерел, един път режел, хем бърз като катерица — показа ни тя и него, Джастил-Прандил търчи в сложен танц, не се вижда де са му краката, ще кажеш, че е с десет ръце, прави едно с тях, а друго — с нос… Като наш Търсен също! С една ръка вода ти носи, с другата млякото събаря, с крак кучето настъпва, с другия тича, та хвърчи…
Пак се засмяхме и златните лъвове изреваха с нас…
Глава 4
Тъжба, ежба, служба, дружба
— Бързо, Ветро, да прибираме децата и добитъка вътре в града, нещо става, види се… Багане, тичаш на хълма най-горе, оглеждаш, виждаш, връщаш се веднага… Тревно, Медо, бягайте у вуйчо ви Радота, кажете — идват и останалите с добитъка, да приготви… Търсене, докарай конете, после с брат ти ще завърнем животните зад стените.
Ветро, ти при мене стой тука, дръж копието, гледай ме!
Баган скоро се върна:
— Покрай брега надалече са спрели кораби, войници слизат, пеши и конни — едни гласят лагер, други се строяват — насам ще бият крак…