Търсенчо не знаеше как да изрече колко му е хубаво, колко е щастлив, наяден, напоен, нащипан, нагъделичкан, нацелуван, намачкан — притисна се до мене, стиснал ръката ми.
Казах тихо на Ветра:
— Ветро, насила сме мъж и жена. Не са ни сбрали любов и желание, а стари клетви, вражди и прокоби. Живеем заедно, погаждаме се. Сдобихме деца. Но това е все по чужда воля…
Вишна жертва половината си живот да спаси Страшо, ти жертва целия си живот да ме спасиш мъртъв и прокълнат от гроба. Жертвата е скъпоценност, по-ценно няма из светове и небеса, с нея и на боговете служим, облажаваме ги, Вишна пее песни за нея.
Като те гледах днес, разбрах за себе си, че искам с тебе да бъда, докато плува рибата на живота ми.
Ти виж, а аз знам сега, аз мога да зарежа на рабоша, че ти се вричам мъж по любов, избор, желание, съдба!
Дълго говорих, спрях, отпих. Търсен беше заспал в скута ми, стиснал с две ръце моята ръка.
Ветра — как да кажа колко е красива тази моя жена-копиеноска, как седи изправена като свещ, какви огънчета светят в очите ѝ — за изпитание и за закачка — хвана ръката, която и заспалият Търсен стискаше и каза:
— Ето го Търсен добричкия, за нас двамата — Намерен, ето я Меда, сладка като мед, ето я Тревна, нежна като тревичка, ето го Баган, роден да е кан! Заради тях и без любов бих живяла с тебе, защото тези деца са ми съдба, а ти ги обичаш също като мене… Но преди няколко дена те гледах, докато дялаше греди, ти не ме виждаше… Спомних си и как хвърляш светкавици. Да знаеш, Перо, една жена гледа ли, без да я виждат, спомня ли си, много разбира… Хайде, подай Търсенчо да го сложа да спи, пък утре ще ровим из товара къде сме тикнали рабоша на живота си.
Увлякохме се ние да си говорим с Ветра, поглеждам по едно време — що да видя! — мало и голямо млъкнали, зяпат ни, ще ни изядат с очи…
Исках да я попитам какво е толкова видяла, но добри орисници и вълшебници-грижовници ми запечатаха устата, докато разбера, че не се питат такива неща.
Глава 6
Към Димна. Злото, изсулено през процепите
Цар Гореслав беше жесток и несправедлив, каквито боговете искат да са царете, но не и глупав. Никой не ни потърси, не се мярнаха стражи и царедворци, оставиха ни на мира. Не бяхме лъжица да загребва с нас, хем ние само десетмина с четирите деца, а за Гореслав пееха вечер, преди да затворят градските порти: „властва, велик, над света, над людете и тварите му…“. Заедно с тълпи търговци, богомолци, занаятчии, наемници, пътуващи пророци, които непрекъснато посещават този свят град, се наредихме да напуснем през завардените порти.
До мен тъкмо един чорлав дългуч се възползва, че бяхме спрени, докато се смени стражата, а това в тревожни смутни времена трае дълго. Изстъпи се той, па се виком-провикна в изумена лудост:
— Ето колко струват царщините! Животът на хората струва по-малко, отколкото животът на хитроумни златни лъвове, които да казват кой идва и кой си отива! Това десет верни човеци могат да го свършат, това сто златни лъва, колкото и да са вълшебни, не могат да направят както трябва! Злото се изсулва през процепите неусетно! Но мълва се мълви за тези проклети кумири, песни се пеят, децата учат имената им наизуст! Кой ще пее песни за десет кирливи съгледвачи!
Казвам ви тази притча, че да се замислите за сърцата си! И вие давате мило и драго за златни лъвове, а за истински верни помощници нехаете!
Ще попитате — а кои са тези помощници?
Ето, казвам ви, тези помощници, тези съгледвачи са по-силни от лъвове, чуйте, това са вашата вяра и вашата свобода! Който вярва — е свободен, който е свободен — в него стои като скала вяра! Чуйте пророчеството! Никой бог няма да обърне гръб на тогоз! Вярвайте — и ще сте свободни на една маса с боговете!
Мислех си, докато хората дюдюкаха, замеряха с гнили репи или унесено се просълзяваха на колене, че тук е град и царство, място на стеснени хора и може би тези думи се хващат и поникват, но в нашите дъбрави, където хората от памтивека се чуват от рид на рид, постъпват привично и където боговете от памтивека са свикнали с това и не са придирчиви, такива думи не са нужни… Майка ми дои кравите и биволиците, баща ми се грижи вълците да не ги издушат, имаме ли време за вярата и свободата в себе си? Сигурно, затова всички ние, дори децата, жадуваме да се върнем там и да се успокоим в ежедневието си. В истинския слитък свобода. Вътъкът на живота ни.