Тук-там по стъпалата бяха насядали хора, други се разхождаха около колоните, но всички входове бяха завардени и стражите кръстосваха копия пред всеки поклонник без право на достъп в храма. Тя не приближи никоя от вратите, предпочете да се отправи към покрайнините, за да подири начин за по-незабелязано проникване вътре. На едно място стигна до подобие на мостче, минаващо над подредени една до друга арки, което свързваше храма с горния етаж на съседна постройка, вероятно конюшня.
Тя огледа внимателно мястото и околността. Под една от арките седеше просяк, кръстосал крака под себе си, с паничка за подаяния отпред. Косата му, сплъстена на фитили и загубила цвета си от градския прахоляк, скриваше лицето му почти изцяло. Прахта беше проникнала и в кожата му и я бе обезцветила на петна. Вместо дрехи по тялото му бяха останали оскъдни дрипи. До него имаше пукната стомна за вода, но той не я докосваше, като че ли бе потънал в полусън, предизвикан от упойващи вещества, или пък просто се бе вцепенил от отчаяние. Щом го доближи, забеляза, че всъщност е доста млад. Може и да си въобразяваше, но й се стори, че при звука от стъпките й очите му се стрелнаха нагоре за частица от секундата и това я предупреди да застане нащрек.
Вниманието й привлече приближаването на кола: край съседната постройка спря файтон, от конюшнята излезе коняр и се зае да разседлава коня, за да го отведе през широката порта. След него тръгна и пътникът; коларят остана да чака завръщането му. Отиват в храма, рече си тя, и хвърли поглед към покритата алея.
Край конюшнята имаше двойка стражи, но те не бяха въоръжени с копия и щитове, а само с къси мечове. Единият свали шлема си, за да се почеше. Докато тя оглеждаше обстановката, просякът, явно разбуден от пристигането на файтона, се размърда и закуцука към стражите, протегнал паничката си напред. Недокоснатата стомна висеше от дясната му китка. Единият войник му извика нещо надменно, другият подигравателно удари шлема си. И тогава просякът пусна паничката си на земята и с изненадваща бързина разклати стомната така, че от нея изхвърча нещо мъничко, което уцели по-близкия войник право в голите гърди и се изтърколи в обутите му в сандали крака. Онзи изкрещя. Другарят му се забави частица от секундата, зяпнал с шлема си в ръка. Чевръст ритник го уцели право в слабините и онзи се преви одве, но се удържа да не се строполи край нещото, паднало на земята. В следващия миг просякът се спусна към вратата и връхлетя в конюшнята. Двамата стражи, единият стенещ, другият крещящ, се спуснаха подире му. Минувачите, включително коларят, явно останаха доволни да станат свидетели на нещо ново и наобиколиха предмета на земята.
Момичето се приближи внимателно. Беше скорпион, по-дълъг от разтворената й длан, с бронзова коруба, с извита опашка. Скорпионът се заклатушка в едната посока, момичето безшумно се измъкна в другата, за да потъне незабелязано в сумрачните конюшни.
Успя да се шмугне в една от клетките за конете, размина се с коняря, притисна се до топлия хълбок на животното вътре, което я изгледа абсолютно безразлично. Щом конярят се отдалечи, тя си запроправя път през тъмното, вонящо на коне и засипано със слама помещение, докато се озова пред дървена стълба. Изкачи се по нея и попадна на отделението за сено вдясно; вляво тръгваше коридорче, което водеше към алеята. Прецени, че беглецът и преследвачите му са минали по същия път само минута-две преди нея. С малко късмет, всички постове по трасето щяха да са заети с преследването на просяка.
Алеята бе облъхната от хлад, слънчевите лъчи се процеждаха между решетъчната конструкция на каменните стени и образуваха на пода ситна мрежа. Вратата към храма бе отворена и неохранявана. Цареше пълна тишина.
Тя пристъпи напред, огледа се наляво-надясно — не се забелязваше жива душа. Нямаше представа накъде са отишли просякът и преследвачите му, но всъщност беше без значение. Просякът неволно й помогна и повече не й бе нужен. Съсредоточи се изцяло върху Задачата, всичко друго остана на заден план. При все това нямаше точна представа какво се иска от нея.
Стоеше насред широка кръгла галерия, опасваща храма околовръст под високото величествено кубе. Вътре, както и отвън, огромният купол бе обкован със злато. Всъщност всичко вътре като че беше от злато — вещите бяха или със златно покритие, или излети от злато, или от ковано злато, по мраморните колони пълзяха златисти нишки, цялата галерия бе потопена в кехлибарени сенки. Долу светлината нахлуваше през множество високи издължени прозорци, обвити в ефирни паяжини, по които проблясваха мимолетни искрици. Пламъци като привидения потрепваха над газените лампи и разнасяха миризма на пушек. Усещаше се ухание на лимон и сандалово дърво, други ароматни жилки, които тя не разпозна — благоухание, тежко и плътно като старо злато, но в същото време ефирно и разлято. Предположи, че някъде по периферията на купола вероятно има капандури, понеже въздухът, макар и неподвижен, не беше застоял.