Алимонд. Каракандал. Имената се завъртяха в главата й.
— Как? — попита предпазливо.
Усети съвсем слаба промяна в поведението му, едва доловимо отпускане.
— Значи признаваш, че имаш нужда от мен?
Тя кимна бавно, без да е сигурна, изумена да установи, че врагът е на нейна страна.
— Товарът е много тежък — рече той кротко — за тъй млад човек. Изпий си виното.
Тя вдигна чашата си автоматично. Но в главата й изникнаха въпроси и ръката й застина, в същия миг нещо в аромата на виното я възпря и извика в главата й забравен спомен.
— Какво смяташ да правиш?
— Би било глупаво да си съставям точен план, при положение че може само да се гадае как ще се развият събитията. Когато Дверите бъдат отворени, ще ни залее потоп — това поне е ясно. Но храмът е издигнат над нивото на земята; основите са положени с помощта на Дарбата. Сградата би трябвало да устои. Както и да е, притежавам достатъчно сила, за да защитя и двама ни за известно време — колкото ни е необходимо. Ще те скрия в галерията, а щом Зохрейн започне заклинанието, ще дойда при теб. Тогава никой няма да ме забележи. След като мине голямата вълна, храмът най-вероятно ще остане под водата. Може да се наложи да прибегнем до услугите на нимфелина, която да се гмурне за ключа. Ще наредя да заловят подходящата за това. Трябва ни и лодка, лек каррарк. Ще ни очаква на пътеката, която свързва главната сграда с конюшните. Някои сведения сочат, че островът не бил потопен веднага. — Употребата на минало време я обърка още повече. — Искам да кажа, че би трябвало да разполагаме с малко време, за да се доберем до планината. И да се скрием в Розовия палат.
— В Розовия палат ли? — Ферн полагаше всички усилия да асимилира чутото. Потопът… Потъването на Атлантида… Свършекът…
— Не ме ли чу? Дверите са две. Тъй като те са дублирани, ще бъде дублирано и заклинанието. Симпатична магия. Вторият чифт ще се намира достатъчно близо, за да улови вибрациите на заклинанието и да събере в себе си излишната енергия. Разбира се, не можем да сме напълно сигурни — все пак е правено само веднъж. Но това е единственият ни шанс. Палатът би трябвало да остане над първоначалното ниво на потопа. Там ще можеш да заключиш Дверите. — След това додаде, сякаш за да я успокои: — Задачата ти ще бъде изпълнена.
— И после? — попита тихо Ферн. За пръв път се замисли за това, което ще се случи по-късно.
— Има тайни пътища, които свързват планината с пристанището. Погрижил съм се да ни чака плавателен съд. Древният кратер на вулкана ще защити пристанището поне на първо време. Ще успеем да се отдалечим и да избегнем бурята. Оракулът на Хекс-Ате в Култуум ще ни помогне да открием обратния път.
— Обратния път ли?
Веднага разбра, че е допуснала ужасна грешка.
— Нима не искаш да се върнеш? — Наблюдаваше я с особено напрежение в погледа, присвил очи. В средата на блуждаещите му ириси двете мънички зеници открехваха вратата на небитието.
Тя положи усилия да потисне чувството си на обърканост, отчаянието и съмнението. Каквото и да се случи, той не бива да долавя паниката на невежеството й. Показа й начина за постигане на недостижимото, но въпреки това страхът й се удвои. Боеше се от стената в съзнанието си, от тъмнината зад неговите очи, от аромата на виното.
— Защо съм ти? — попита в опит да отклони вниманието му. — Защо сам не използваш ключа?
— Не е предназначен за мен. — Гласът му бе станал рязък. — Би трябвало да го знаеш. Докосването до него едва не ме унищожи.
— Какво трябва да направя с него, когато заключа Дверите? Да го хвърля във водата?
— Не говори такива глупости дори и на шега. Ключът е ядрото на Магнита, зародишът на неземна сила. Той може да осъществи желанието на сърцето ти.
— Ами ти? — попита глухо Ферн. — Какво крие той за теб?
Започваше да губи контрол.
— Без моя помощ ти няма да постигнеш нищо. Правиш неумели опити с Дарбата си, не си много смела, въображението ти се лута във всички посоки. Какво искаш — да останеш тук и да изгниеш ли? Нима Каракандал успя да те подведе толкова лесно? Без мен никога няма да се върнеш у дома!
Помощ ще бъде намерена, каза й Пустинника. Това е моята помощ. Обратният път… Каракандал… Алимонд… Не назад, а напред. Аз съм неродена, десет хиляди години неродена… Коя съм аз?