Выбрать главу

— Какво е Каракандал? — попита Ферн. — Истинското ти име ли?

— Името, което приех в знак на почит към Дарбата си, както Алисън прие Алимонд. Такъв е обичаят.

— Тя много ли е опасна? — поинтересува се Уил.

— Изключително. Водена е от неутолим глад. Пътят, по който тръгва човек, зависи от това как и защо е открил Дарбата си. При нея нещата са се объркали още в детството й и така тя е придобила сила, която е била неспособна да разбере и която е отприщила в нея дълбока омраза и желание за мъст. Именно този акт е оформил цялото й бъдеще. — Той се вторачи мрачно във Ферн, замислен над онова, което вижда пред себе си. Лицето й беше младо и недооформено, гладко като коприна, едва загатващо за характера, който тепърва предстоеше да се развие. Долови колебание, смелост, напъпило желание, но — бе почти сигурен — неспособност да изпитва омраза. Шестият пръст, рече си. Ако го имаш, използвай го. Използвай го. Нужна ни е сила.

— Защо се мъчи да затвори коня в клетка? — попита Ферн, припомнила си всичко видяно.

— Всъщност това е еднорог. Сигурно вярва в силата на неговия рог, макар по всичко да личи, че той вече не притежава предишната си мощ — с други думи, че не е нищо по-различно от рога на белия носорог, да речем. Но Алимонд е родена в епоха, пълна със суеверия, която така и не успя да надрасне — въпреки всичките й модерни увлечения. Еднорозите са мутанти. Този, който ти си видяла, по всяка вероятност е кон вихрогон, тоест въздушен дух, а не истинско животно. Предразположен е към свръхмутации. Притежава само мимолетните магически качества на своя вид. — В настъпилото мълчание Рагинбоун плъзна поглед по ширналата се пустош, заслушан в жуженето на насекомите, отдаден на спокойствието на летния ден.

Когато проговори отново, гласът му беше поомекнал и въпреки това в него се долавяха тревожни и предупредителни, а може би изпълнени със страх нотки.

— Най-много ме притеснява идолът. Бях призован само духом, не виждах ясно зад човека, който ме призова, а възприятията на Уил бяха повлияни от транса, в който бе захвърлен. Ти обаче видя всичко. Действа безразсъдно, но извади късмет: Алисън се бе съсредоточила изцяло върху кръга и не забелязваше нищо друго. Що се отнася до идола… той е просто парче камък и не може да си върти главата.

Ферн потрепери, по тялото й премина ледена вълна въпреки лятната жега.

— Но устните му се мърдаха.

— И това явно е било в резултат на върховно усилие. Този идол е рецептор — статуя на езическо божество, която може да бъде използвана като предавател от безсмъртните, чийто представител е. В миналото редица от Древните духове са били почитани като божества: те мразели човека почти толкова силно, колкото жадували да го поробят. Религиите отдавна не са това, което бяха, и днес повечето духове спят или са изгубили част от силата си. Но все пак има и оцелели, които са се приспособили към новите методи, възползват се от слабостта на смъртните, намират преки пътища към сърцата на хората. Ти видя трима от по-нисшите, Ферн, когато Алимонд ги призова в кръга: Старицата, Ловеца и Детето. Най-могъщите рядко приемат физическа форма. Те предпочитат да използват рецептори, духове роби, амбуланти…

— Какво е това амбулант? — прекъсна го Ферн.

— Живо същество — или човек, или животно — обладано от външна сила. Най-лесно става с животни. Хората имат повече съпротивителни сили, но пък след това човекът приема натрапника, разбира се, срещу подобаващо поощрение и впоследствие заживяват като едно цяло.

— Звучи ужасно — рече Уил. — Това означава, че хора, които познаваме…

— Вселяването оставя белези — успокои го Рагинбоун. — Процесът на стареене спира, кожата се разваля, очите си личат. След шока от първоначалното нахълтване косата може да посивее или да побелее. За вселяващия се дух също има рискове. Ако се всели прекалено дълбоко в нечие тяло, при унищожаването на приемника духът може да изгуби голяма част от силата си. Но най-могъщите духове са в състояние да контролират множество амбуланти, множество рецептори, като вкарват във всеки от тях само частица от мисълта и силата си. Като предприемач, който поддържа десетина телефонни линии и води разговор едновременно по всичките; или като осморък кукловод, който има по една марионетка във всяка ръка. Опасявам се, че Алимонд е сключила убийствена сделка.