Стори й се, че в стаята зад открехнатата врата тъмнината не е непрогледна, но не можеше да го твърди със сигурност. Нямаше желание да провери. Но знаеше, че е длъжна. Остави празните съдове и се запромъква през коридора.
Бутна вратата, но не прекрачи прага. Веднага забеляза, че пердетата са спуснати, така че се изключваше възможността да има външен източник на светлина. Пантите проскърцаха приглушено, но на фона на нощната тишина звукът й се стори едва ли не оглушителен. Вратата се отвори още малко. Ферн видя камината, зейнала като черна паст без устни, с двете железни подпори за дървата, като два остри зъба. На поставката до нея стоеше каменният идол. Именно там, както бе подозирала, както се бе опасявала, се криеше източникът на бледото сияние — каменните очи бяха оживели и изпускаха призрачна светлина, мъглявината на далечен, нетрепващ огън, мек като звездна светлина, докосваща ни от най-далечните ъгълчета на Млечния път.
— Азмордис — прошепна инстинктивно тя и светлината набра смелост, укрепна, филтрира по-бледите нишки от околния мрак и ги акумулира в себе си, създавайки отразено сияние, два ледени огнени езика, които не топлеха и не изгаряха. Камъкът бе изтънял до прозирна покривка, под която се виждаха двете огнища, чиито пламъци излизаха през очите и набираха сила при всяко изговаряне на името му.
Глупачка! Наруга себе си. Сама го повика. Ти го повика.
Отчаянието разпалваше изобретателността й: направи жест с ръка, какъвто бе видяла да прави Алисън. „А сега — друм!“, извика тя и архаичният израз извика от дълбините на съзнанието й друг — заповед на непознат език, който изсъска във въздуха като извадено острие. През тялото й премина тръпка, която сякаш извираше от самите земни недра или от звездното небе — тръпката на неподправена мощ. Двата огнени езика се свиха и само след миг от тях останаха едва забележими светещи точици; издълбаните очи постепенно се превърнаха в камък.
Ферн затръшна вратата на стаята и изтича нагоре по стълбите, като се препъваше в завърналата се непрогледна тъмнина.
Последваха я безшумни стъпки, но не тръгнаха нагоре по стълбата. Жълтите орбити на вълчицата я изпроводиха до стаята й. Ти ме призова, рече наум Лугари, забрави ли?
Но Ферн не я чу.
— Между другото — подметна Ферн на госпожа Уиклоу по време на закуската, — да знаеш какво са направили с дрехите на братовчеда Нед?
— Изпратиха ги за благотворителност — отвърна, без да се замисли тя. — Лично ги опаковах. Имаше няколко хубави костюма, вярно, старички, ама добре ушити, както се шиеше навремето. Тия новите конфекции също вършат работа, ама качеството не е същото. И не изкарват толкова време. Би било грехота да се прахосват такива хубави дрехи. Не прахосвай и няма да изпитваш нужда. Има много хора, които биха се зарадвали на един хубав костюм.
Май ще трябва да отворим писалището с отвертка, помисли си Ферн. Или да разбием ключалката някак си. Дано само Алисън да не се прибере твърде рано.
— Запазих само един — прекъснаха мислите й думите на госпожа Уиклоу. — Господин Капъл, баща ти, каза да взема каквото ми харесва, адвокатите също ми позволиха. Аз обаче запазих само този.
— Кой?
— Един доста старичък, от туид, за мъжа ми, да го слага, като работи в градината. Защо толкова се интересуваш?
— Мисля, че ключът може би е в джоба му — отвърна Ферн след кратко колебание. — Ключът от писалището в кабинета.
— И какво те наведе на тая мисъл?
— Това е било любимото му сако, нали така? Струва ми се логично да държи ключовете си именно там. — Уил вдигна глава от закуската си и я изгледа строго. — Е, възможно е.
— В джобовете му нямаше нищо — поклати глава госпожа Уиклоу. — Така де, ако не броим дупката. Откъде знаеш, че му беше любимото?
— Всички дядовци си имат по някое любимо сако от туид — внезапно Уил се притече на помощ на сестра си. — Всеизвестен факт.
— Мъжът ти дали ще има нещо против да хвърлим един поглед? — попита Ферн. — Ключът може… ами може да е изпаднал през дупката и да е отишъл в подплатата.
— Сигурно е в градината — отвърна госпожа Уиклоу. — Вървете да го питате. Третата къща в края на селото.
— Разполагаш ли с вътрешна информация? — поинтересува се Уил, щом излязоха на пътя пред Дейл Хаус.