— Прекосявал съм градината на Изгубения смисъл, когато между листата танцуваха гоблини и сатири, а от скришни скални ниши струеше музика. Стоял съм с богомолците в храма, за да вдишам парите на тамян и ароматни вещества и да видя как по краката на идолите шурва жертвена кръв. Само цветните езера винаги са пусти. Никой не е в състояние да издържи дълго на изпаренията, които се надигат от тях — ни птица, ни звяр дръзват да отидат там.
— Аз видях птица — прекъсна го Ферн, — пиеше от едното езеро. Но съм сънувала, нали?
— Дали е било сън? Опиши ми птицата.
— Познах я, нали разбираш, в съня си я познаех. Беше жар-птица.
— Виж ти, виж — възкликна Наблюдателя, изпълнен с необяснима благодарност. — Може да е било знак, а може би не. Може да е било най-случайно, просто образ, роден от внезапен порив на въображението. Мнозина са чакали дълго, за да видят как жар-птицата отива на водопой, но само им е прилошавало от лошия въздух и нищо не са успявали да видят.
— На мене не ми прилоша.
— Ти си сънувала — отбеляза Наблюдателя с типичната си странна логика. — Както и да е, има много видове сънища. Даровитите имат способността да се внедряват в съзнанието и спомените на други, често пъти благодарение посредничеството на съня. А могъщите сред тях внушават сънища, за да предават съобщения, да генерират идеи, да общуват, да мамят, да вменяват реакции или да проникват дълбоко в подсъзнанието. Подозирам, че в този случай е станало нещо такова. Може да си пътешествала отвъд тялото си в подобно на сън състояние или да си била подложена на изкусна халюцинация — второто ми се струва по-вероятно, само да не беше жар-птицата. Целта обаче при всички положения е била да ти бъде заложен определен отговор. Когато видиш идола, да изречеш името му. В разговорите ни досега съвсем съзнателно не споменавах името на Древния дух: да изречеш това име означава да го призовеш, а той има много уши. А споменеш ли името на рецептора, призоваваш Духа. Определено не е добра идея.
— Но аз опитах — призна си Уил. — Днес следобед, като се върнах в къщи. Ферн не се появи и аз не знаех какво да правя. Извиках Яхве и Израил, другите имена не можах да си ги спомня. Нищо не стана.
— Спасила те е слабата ти пакет — отвърна Рагинбоун и го изгледа с укор. — Да се опиташ да направиш подобно нещо е възможно най-глупавото от всички глупави неща на света. За твое щастие идолът представлява демонът бог и не реагира на други имена. Друг път гледай да не действаш толкова глупаво — може да се окаже фатално. Сега трябва да направим следното — рече той и се обърна към Ферн, — да изтрием заложения отговор от съзнанието ти. Стига сме губили време в празни приказки. Залавяй се за работа.
— Аз ли? — заекна Ферн. — Ама аз не знам как…
— Ще ти кажа. Първо, трябва да го намерим. Затвори очи, отвори съзнанието си. Пусни светлината да се влее в него. Изпразни мозъка си от всяка мисъл. Позволи на светлината да докосне всяко ъгълче. Скоро ще го видиш. Ще се появи като петно, като мъничка сянка, която светлината не успява да разсее. Виждаш ли го?
Затворила покорно очи, макар и без особена надежда, Ферн се опита да прогони от главата си всички други мисли. Въглените на въображението й примигнаха и угаснаха, потушени от отворилата се в главата й празнина; остана удивена да установи, че може да почувства — съмняваше се, че правилният глагол е да види — някаква светлина, която влиза в нея някъде отгоре и изпълва съзнанието й. И ето че нежеланият отговор дойде като тъмно петънце, изплувало върху мъжделеещата повърхност на съзнанието й.
— Да, видях го.
— Сега го изтрий.
— Как? — Не изгуби концентрация. Съсредоточи се върху сянката и се опита да я застопори. Бе изпълнена със странна увереност, която нямаше време да анализира и проумява.
— Използвай светлината, за да го потушиш.
Без да губи време в колебания или разсъждения, Ферн разшири съзнанието си допълнително и пусна в него още и още светлина, която сякаш извираше от самата себе си и не допускаше съществуването на тъмнината. Сянката започна да се свива, да се откроява и потъмнява, докато накрая се превърна в черна точица, по-черна и от най-черната дупка. Тогава Ферн събра цялата си сила и я съсредоточи в юмрук от светлина, стисна здраво, продължи да стиска и постепенно започна да заличава точицата.
Уил видя как лицето на сестра му пламва в аленочервено, по челото й избиха капчици пот.