Уил я гледаше с очакване.
— Всичко наред ли е?
— Аха.
— Какво смяташ да правиш?
Поредният труден въпрос.
— Ще се опитам да си върна ключа. — Не прозвуча особено обнадеждено. — Виж, няма смисъл да висиш там. Иди в селото да повикаш Гъс. Може пък да помогне с нещо.
— Дали може да се оправи с Алисън? — попита колебливо Уил.
— Едва ли. Но така или иначе ни трябва подкрепление, а не виждам по-подходящ от него.
— Успех!
Усмихна му се в отговор — странна, неестествено стегната усмивка, от която лицето й изведнъж му се стори доста по-възрастно. Сякаш вече не беше голямата му сестра, а млада жена, при това непозната. После лицето й се скри. Той постоя облегнат на стената, заслушан да долови и най-незначителния шум отвътре, но в плевнята цареше пълна тишина. Тръгна към селото, след няколко крачки го удари на бяг. Запита се какво, по дяволите, ще обяснява на Гъс.
Вече вътре, Ферн се промъкна до ръба на плевника и надзърна.
Първото, което видя, беше trompe l’oeil, който сега беше открит. Във вечерния здрач детайлите като цветни филизи и излезли на припек гущери не се виждаха много ясно. Картината беше поставена в средата на широк полукръг, който свързваше две срещуположни стени и бе описан с огън, извън кръга се виждаше не част от пентаграма, а по-скоро звезда с множество лъчи. Този път Алимонд стоеше вътре в кръга — разлика, която Ферн осъзна инстинктивно. Тя се обвързваше чрез собственото си заклинание, което бе доста деликатна процедура. Ако нещо се объркаше, щеше да попадне във вихъра на катастрофата без възможност за бягство. Беше се преоблякла с червена вълнена рокля, а в сумрачното помещение лицето и ръцете й се открояваха призрачно бели. Последните слънчеви лъчи се процеждаха през западния прозорец и обливаха отсрещната стена със златисти петна. Друга светлина нямаше. Огнената дъга тлееше съвсем слабо и не осветяваше Алимонд. Дългата й коса бе потъмняла и се сливаше с цвета на сенките. Червеният цвят на роклята й беше тъмен като на старо кърваво петно. Лявата й ръка стискаше здраво ключа, дясната извършваше поредица криволичещи движения, толкова гъвкави, сякаш ръката й беше без кости — сякаш бе получила собствена коварна идентичност, а пръстите се гърчеха и гънеха като змии.
Втренчена в сцената, която се разиграваше долу, Ферн в един миг осъзна, че е на път да изпадне в транс. Отърси се от замайването и се съсредоточи върху атлантидските думи, които изричаше Алимонд, с тайната надежда да запомни някоя, в случай че й се наложи да я използва по-късно. С напредването на напева между пръстите на Алимонд заискри светлина, към вратата се стрелнаха мълнии, които затанцуваха по картината като блуждаещи огънчета и озаряваха отделни фрагменти от нея. Като се увери, че вещицата е изцяло отдадена на действията си, Ферн се приближи до счупената стълба. Светлината в плевнята рязко угасна и я принуди да застине на мястото си. Сигурно слънцето се бе скрило зад планината и плевнята бе останала в сянка. Остана да блещука само описаната от огъня дъга — тънка ярка ивица, която плаваше свободно в призрачното сумрачно море. Изведнъж на Ферн й се стори, че стената на плевнята е станала прозрачна, че кръгът и звездата са довършени и Дверите се издигат самотни в средата като портал към нищото.
Напипа най-горното стъпало с крак и започна да слиза бавно и внимателно. Когато стигна до мястото, където липсваха стъпала, залитна и се приземи на пода почти изцяло на ръце. Алимонд не чу нищо. Напевът й набираше сила, укрепваше, гласът й звучеше все по-уверено, дори в един момент на Ферн й се стори, че се е разпаднал на цял хор гласове. Чу се свистене на пара, в периферията на кръга изникна огнена стена и Алимонд и Дверите останаха затворени в един прозрачен цилиндър от матовосини пламъци, които тук-там бяха прорязвани от гневни жълти езици. Стената на плевнята изчезна и Ферн виждаше ясно отвъд нея, погледът й обходи гладката окръжност, зад която блестеше ярката звезда с множество лъчи. Някъде дълбоко в съзнанието й се породи съмнение, нещо сякаш й нашепваше, че нещата не са както трябва. Дверите на смъртта би трябвало да се отварят към друго измерение. Ако са извън този свят, то значи би трябвало да са и извън кръга. Тогава това, което отваря Алимонд, със сигурност не са Дверите…