— Сигурен ли си? — попита Ферн. — Не е ли възможно тези проявления да са… да речем, случайни?
— Възможно е — призна Рагинбоун. — Но морето е живо. Планетата чувства. Това са неща, на които не обръщаме внимание, а би трябвало. При все това, каквото и да се случва, трябва да му се попречи. Пролуката във Времето ще се разширява все повече, докато през нея преминават сили от миналото, а никой не би могъл да предположи какви биха били последствията. Времето е там с определена цел — за да поддържа ред сред нещата. Промениш ли хронологията, променяш историята. Миналото изяжда настоящето, процепът може да се разшири, да разпука и другите измерения, цялата Вселена може да се сгромоляса вътре в себе си. Или пък ударът може да остане съсредоточен на едно място. Гигантски октопод може да похити човек, който си разхожда кучето край реката, левиатан може да потопи рибарска лодка край Уитби, сирена може да излезе в залива. Нито едно от трите не е за пренебрегване. Трябва да направим нещо.
— Какво? — попита Уил. — Засега всичките ни опити се оказаха напразни. Решаваме един проблем, но веднага се озоваваме пред друг. Сутринта вкъщи е идвал Хавиер, заплашвал е Ферн. Тя не казва какво точно е станало, но виждам, че я е стреснал.
— Човек трябва да се страхува от Древния дух — мрачно отбеляза Наблюдателя.
— Търсеше онази картина — продължи Уил. — Онази, дето Ферн я хареса. Тя му казала, че Роло я е взел — оня приятел на Алисън с кожените дрехи. Това означава ли нещо?
— Не е изключено. Фернанда…
Но Ферн, потънала в собствените си мисли, не ги слушаше.
— Ако не се лъжа, ти спомена, че Даровитите са способни да пътуват в миналото — намеси се тя. — Без Вратата, без всичките тези усложнения. Сънищата, които имах…
— Различно е — отвърна Рагинбоун. — Можеш да изследваш чуждо съзнание, можеш да пътуваш духом, стига тялото ти да остане в настоящето, за да те прикрепя към отреденото ти място във Времето. Обхватът на душата е ограничен единствено от въображението. Човек е в опасност само тогава, когато вземе със себе си и своето тяло. Има начини и без да оставяш Вратата отворена, но са опасни. Мнозина са опитали, малцина са се върнали. Както ти казах, срещнеш ли себе си, си загубена. Ако влезеш физически в миналото, то ще те погълне, ще изгубиш пътя към настоящето: това е защитният механизъм на историята. Правил съм го веднъж — само веднъж. Прецених, че имам достатъчно основателна причина. Връщането беше неописуемо изтощително. — По лицето му изплуваха бръчки, каквито не бе виждала досега. Болката му бе очевидна.
— Е, добре… — подхвана след малко Ферн. — Знаем, че Вратата е отворена. Вратата към Забраненото минало. То е заличено, но отворът си съществува, при това не е просто обикновена пролука във Времето, а един вид срив, който, ако не се запечата, може да се уголеми. Можем ли да направим нова Врата, по примера на Алимонд, посредством trompe l’oeil или с магия, и после да я затворим?
— Без ключа е невъзможно. — Гласът на Рагинбоун беше слаб, сякаш нещо го издърпваше съвсем бавно от някакво далечно кътче на съзнанието му. — Силата на Магнита я отключи. Само тя може да я заключи. Поради това е толкова трудно да се затвори. И ключът е в Атлантида. Завинаги.
— А не би ли могъл… някой… да отиде там духом? — попита Ферн. — Да, речем, в съня си — и да го намери?
— Духът може да бъде само свидетел, но не и участник. Мисля, че го обясних съвсем ясно. За да го направиш, трябва да отидеш лично. Така или иначе, Атлантида е Забранена дори за този, който я сънува. Човек трябва да осъществи пътешествието лично, като самия себе си, да премине през Вратата не към наскоро изминалите дни, а да се върне към момента, когато Вратата е била отворена, да открадне ключа въпреки пороя и бурята, да издигне Вратата наново и да я затвори. Опасностите са неизброими. Пък и изобщо, най-вероятно е невъзможно.
— Как е възможно да минеш през Вратата и да се озовеш в момент, предхождащ времето на отварянето й? — заразсъждава на глас Уил.
— Нали ти казах — невъзможно е. Но процепът така или иначе се увеличава. Ако имаш пред себе си ясна цел, ако си със смело сърце, има сили, които откликват на подобни неща. Така казват хората. И магията съществува, за да нарушава правилата.