— Можем ли да го направим? — попита Уил. — Можем ли да се върнем в Атлантида? — В гласа му прозвуча напрегнатост, очите му блеснаха.
— Ти не можеш — отвърна натъртено Ферн. — Още си много малък, пък и не притежаваш Дарбата. — Беше пребледняла като човек, застанал на ръба на зейнала бездна, който се страхува да не полети в нея. — Дори да имаше ключ, дори… по някакъв начин… да оцелееш след приливната вълна, пак ти е нужна сила, за да намериш Вратата. А Вратата е единственият ти шанс за връщане.
— Това е поредната трудност — въздъхна Рагинбоун. — Опасявам се, че Вратата трябва да бъде заключена от другата страна. Ключът трябва да остане в миналото. Нали не сте забравили, че е намерен на морското дъно. Ако се опитате да промените историята, със сигурност ще изчезнете. Вселената има своя естествен ход, който несериозно и повърхностно е наречен Поток на събитията. Тръгни по течението и тя ще тръгне с теб. Опитай се да го пренасочиш, да промениш съществуващото и ще бъдеш съкрушен. Магията прекрачва правилата на Науката, но не и основните Закони на съществуването. Ако се върнеш в Атлантида и по някакво стечение на обстоятелствата успееш да се сдобиеш с ключа и да заключиш Вратата, ще се наложи да останеш от другата й страна. И е възможно никога да не се върнеш тук.
— Човек трябва да пази Надеждата — подметна Ферн. — Това ли имаш предвид?
— Не. Надеждата има нужда от конкретни и реални опори. По-скоро трябва да се опираш на Вярата. Единствено Вярата би могла да устои на зъбите на реалността.
Ферн и Уил се прибраха привечер и завариха баща си, притеснен, в кухнята в компанията на госпожа Уиклоу, която се опитваше да го успокои.
— Нали ви казах — рече тя, щом двамата се появиха на прага. — Нищо им няма. Децата не си дават сметка, че някой може да се тревожи за тях — те просто си правят каквото са си наумили, а после се сърдят, като ги питаш къде са били. Е, те поне си имат куче да се грижи за тях. То хич не ми беше симпатично в началото, ама признавам, че никога не се губи, познава отлично всяка ливадка и като е с тях, никой нищо не може да им стори.
Ферн забеляза, че Лугари още не се бе издигнала в очите на госпожа Уиклоу достатъчно, че да бъде удостоена с пол.
Веднага след вечеря Ферн се качи в стаята си, като остави Уил и баща им да си блъскат главите над загадките на маджонг. Картината под леглото й сякаш я привличаше като магнит — изпитваше непреодолимо желание да я извади и да я разглежда, да потъне в градския пейзаж, да обикаля облените в слънце улици и сумрачните алеи, в търсене на незнайна цел — не ключа, не Вратата, а нещо, което не би разпознала, докато не го открие. Или докато то не открие нея. Устоя на порива, зарови се в постелята, закопняла за сън, и в същото време страхувайки се от него.
Събуди се няколко часа по-късно и осъзна, че в крайна сметка явно е заспала. Правоъгълникът на прозореца зад пердето тъкмо бе започнал да просветлява, чуруликаха птички. Мисълта й бе кристалночиста. Не си спомняше да е сънувала, но явно докато бе спала, колебанията и съмненията й се бяха разсеяли и сега я изпълваше тъй нужната й решителност. Не че бе престанала да се страхува, но поне успяваше да контролира страха си. Стана и се облече, като мимоходом й хрумна, че дрехите й не са подходящи и че не говори езика, в същото време някак си беше сигурна, че тези подробности няма да са от значение. После извади картината изпод леглото.
Осма глава
Уил пръв установи, че сестра му я няма. Събуди се рано сутринта с усещането, че нещо не е наред; сякаш секунди след като отвори очи, целият свят се бе завъртял с част от градуса, оставяйки всичко леко разместено. Инстинктивно разбираше, че е пропуснал нещо съществено, че ако се бе събудил само миг по-рано, би го забелязал, каквото и да е то. Но сега бе пропуснал шанса си завинаги. Стомахът му се сви в зловещо предчувствие.
Никой нормален млад човек не би се надигнал от леглото още в ранни зори, но след като полежа малко насила, Уил се измъкна от постелята, наметна някакъв халат и механично се запъти към стаята на сестра си. Почука и след като не получи отговор, натисна бравата и влезе. Гледката на празното легло го стресна. В крайна сметка, рече си, Ферн може също да се е събудила и да е решила да отиде да се поразходи. Няма причина да се притеснява толкова, да изпада в паника. После забеляза картината.