Пета част
Коремът на чудовището
48.
Диема, Тилмън и Ръш отлетяха от „Хийтроу“ за летище „Ферихеги“ в Будапеща в дванайсет и половина през нощта. Използваха фалшиви документи, с които ги бе снабдил познат на Тилмън на име Бени.
Полетът трая само два часа, така че не можеше да става и дума за спане. Ръш беше донесъл някои от книгите, които бе откраднал от колекцията в Райгейт Хаус, и използва времето да потърси Йохан Толър в съдържанието на всяка от тях.
Диема си сложи слушалките и започна да гледа анимационно филмче. Беше много красиво, но след малко тя реши, че не й харесва. Започна с това как един мъж загубва жена си и тъгува за нея: емоционалната пропаст, която се отвори пред Диема, далеч не отговаряше на очакванията й от рисувано филмче. Тя искаше бурна война между котка и мишка, насилие, което изкривява света, а после го връща в нормалното му положение.
Ядосана и раздразнена, свали слушалките и ги натъпка в джоба на седалката.
— Може ли да ти задам един въпрос? — попита я Ръш.
— Не — изръмжа Диема.
Беше забелязала колко често той поглеждаше към нея и това я раздразни толкова силно, че бе готова да смени мястото си.
— Не е голяма тайна, заклевам се в Бога. Става дума за Толър.
Диема се завъртя към него и го изгледа студено.
— Един въпрос. После ще ме оставиш на мира.
— Добре, ето. Толър казва, че е роден в тъмнина. Наистина ли е вярно? Твоите хора наистина ли живеят под земята?
Диема продължи да го гледа вторачено и безмълвно още няколко секунди. Накрая взе слушалките и ги нахлузи обратно на ушите си.
— Добре, съжалявам — бързо се извини Ръш. — Ако не искаш да отговориш, няма проблеми. Загрявам. Май това е една от големите ти тайни. Различен въпрос. Какъв е пасажът в свещените ви книги, който говори за трите хиляди години? Онзи, на когото Толър основава пророчествата си? Възможно ли е той да е броил от друга начална дата?
Диема потисна желанието си да прекърши гръкляна на момчето.
— Адамитите, които четат нашето евангелие, умират — напомни му тя. — Така че, ако това е въпросът ти, ще отговоря. После ще ти прережа гърлото на паркинга на летището. Ти решаваш, момче.
Ръш преглътна заплахата замислено.
— Добре — каза той след малко. — Забрави въпроса. Какво ще кажеш за това? Робърт Блекборн говори за странния кръстен знак, който Толър правел, но никой друг не го споменава. Чудех се доколко е различен от нашия.
Диема се намръщи.
— Да не искаш да те благословя?
— Исках да видя как се кръстиш. Това е всичко.
Стори й се, че се занимава с досадно бебе. Раздразнена, тя му показа знака на примката няколко пъти, а той я наблюдаваше развълнувано. Освен ако това не беше преструвка, която да му даде възможност отново да оглежда гърдите й.
— Може ли да опитам? — попита той накрая. — Или ще бъде богохулство?
Диема сви рамене с безразличие.
— Давай.
Ръш размърда ръка, сякаш страдаше от силни болки в стомаха и се опитваше да ги облекчи. Развеселена въпреки желанието си и доволна, че това разсейва мрачните й мисли, предизвикани от филмчето, Диема започна да го учи.
— Не цялата ръка, не така. Показалецът трябва да бъде протегнат и да сочи към гърдите ти. Не го прави толкова бързо, завърти само веднъж. Недей да въртиш ръка непрестанно. Представи си часовник, поставен на гърдите ти. Представи си как стрелките му се движат в обратната посока. Следвай ги с пръста си.
— Няма да го схвана — измърмори Ръш, но продължи да се опитва.
Накрая почти го успя.
— А казваш ли нещо в същото време? — попита я той.
— Можеш да кажеш: хе кул тайрах берал — нека Обесеният да те благослови.
— Ха кул тиар береш.
— Тайрах. Тай-рах.
— Ха кул тайрах берал.
— Хе кул.
— Хе кул тайрах берал.
— Ви ве кул те.
— Какво е това?
— И теб.
— Добре. Какво друго? Да, чудех се…
— Край на въпросите — прекъсна го Диема.
— Този не е за Толър, а за теб.
— Не съм ти казвала, че можеш да разпитваш за мен.
— Не, не си, но можем да си разменим информация. Аз ти задавам въпрос, а после ти ме питаш. Като размяна на заложници.