— Минута — строго каза Тилмън. — Давай.
Тя прекоси трийсетте метра асфалт, които я деляха от двамата Елохим. По-близкият се усмихна и разтвори ръце. Прегърнаха се нежно.
— Толкова се радвам да те видя, Диема — промърмори той в ухото й.
— И аз се радвам да те видя, Нахир — отвърна тя равнодушно.
Беше се променил много, откак го видя за последен път, но вероятно не повече от самата нея. След като бе живял изложен известно време на слънце и въздух, той бе загубил типичната за племето бледост. Но там, където кожата на Диема отначало бе станала на петна, а после се бе зачервила, тази на Нахир бе придобила богатата мургавина, каквато членовете на племето вероятно бяха притежавали, докато бяха живели на чист въздух, а не под земята. Беше се променил и в други отношения. Очевидно се бе сдобил със самоувереност и уравновесеност, каквито никога не бе имал в Гинат Дания. Нищо чудно, че вече го бяха издигнали на важен пост.
Вторият мъж, Шрага, когото Нахир й представи, й беше напълно непознат. На него също му личеше, че е живял сред адамитите, но в неговия случай кожата бе потъмняла, а косата бе изсветляла до онзи цвят, който понякога наричат „ягодоворусо“. Щеше да изглежда адски екзотичен в Гинат Дания.
Те връчиха на Диема друг комплект документи. Ново име, унгарски паспорт и шофьорска книжка, банкова сметка, от която да тегли, и оръжия. Нахир бе предположил правилно, че тя ще остави ножовете, пистолетите и отровите си в Лондон и ще поднови запасите си при първа възможност.
— Куутма ни предаде съобщението ти — каза той, докато тя разглеждаше пистолетите, разглобяваше ги и ги сглобяваше, проверяваше тежестта и мерниците им.
Беше рисковано да го прави на паркинга, но бяха заслонени от вдигнатия капак на багажника, а и Диема искаше да приключи и да изчезне оттук колкото се може по-скоро.
— Той ни нареди да ти помогнем с всичко необходимо и ни обеща две дузини Предвестници в допълнение на тези, с които разполагаме. Някои вече пристигнаха. Искаш ли да ги инструктираш лично?
— Не — отговори Диема. — Не още. Трябва да свърша други неща. Предполагам, уверили сте се, че не са ви проследили дотук. Но аз няма да поема този риск отново, с вас или с някого другиго. Ако има новини, съобщете ми ги по телефона или по уговорените канали. Ако няма нищо ново, оставете ме на мира.
Нахир се вторачи в нея, едновременно обиден и притеснен.
— Разбирам — сковано каза той. — Ти ръководиш мисията.
— Точно така — потвърди Диема, все още погълната от арсенала.
Заедно с шестте ножа сика и модифицирания „Дан-инжект“, който бе избрала и поръчала за Кенеди, тя избра китайски полуавтоматичен пистолет и деветмилиметров ръчен, достатъчно малък, за да го прибере в кобур на глезена си. Прибра и двете оръжия в спортния сак, който Шрага й подаде. След секунда добави и карабина „Рюгер 44“.
— Следвайте инструкциите, които Куутма ви е дал — каза тя на двамата мъже и взе няколко кутии с амуниции. — Търсете възможни адреси или райони, от които Бер Лусим може да действа. Покажете снимките на хората му на вашите Елохим и ги накарайте да запомнят лицата и имената им. Освен това търсете камиони, ванове или коли с логото и името на „Скоростен превоз“. Ако откриете нещо положително или дори само обнадеждаващо, веднага ме уведомете.
— Теб ли? — попита Нахир.
Диема кимна.
— Да, мен. И после чакайте. Аз ще реша какви действия да предприемете. Онези мъже, които стоят до асансьора, са основният ми екип засега. Заедно с онази неверница, Хедър Кенеди. Сигурна съм, че Куутма не е пропуснал да ви уведоми за това.
Тя кимна на Тилмън и Ръш, които се приближиха към тях.
— Избирай — каза на Тилмън.
Той се зарови сред предложените оръжия, наблюдаван с безмълвно възмущение от двамата Елохим. Накрая вдигна модифицирана берета, която приличаше на състезателен пистолет.
— За .380 ли е пригодена? — обърна се той към Предвестниците.
Шрага кимна мълчаливо.
— Добре тогава — реши Тилмън. — Ще я взема. Благодаря.
— Ами аз? — обади се Ръш. — Аз няма ли да получа оръжие?
— Стрелял ли си някога? — попита го Диема.
— Не.
— Значи няма да получиш. Инак ще бъдеш по-опасен за нас от враговете.
Тя надникна отново в багажника на колата. Сред оръжията имаше и различни предмети, очевидно изостанали от тренировъчни упражнения. Диема взе малък цилиндър от черна пластмаса с халкичка от едната страна като на кутия от безалкохолно. Метна го на Ръш.