— Ето — каза тя. — Ти получаваш това.
Той завъртя цилиндъра в ръцете си, като го оглеждаше внимателно, сякаш можеше да избухне всеки миг. После намери етикета му. „Бомба със зелена боя. 400 мл. Пръска на 8 метра.“
— Страхотно — изсумтя Ръш. — Много смешно.
Диема не го слушаше. Беше насочила вниманието си обратно към Нахир и Шрага. Беше им казала всичко необходимо, но знаеше, че мъжете често приемат по различен начин инструкции, дадени от жена.
Затова реши да им обясни всичко отново.
— Не участвате в това — каза им тя. — Ролята ви е да събирате информация. Когато сте нужни за нещо повече, ще ви помоля за помощ. Говоря от името на Куутма. Ако се съмнявате, можете да го попитате. Дръжте си очите отворени и не пипайте нищо. Това е всичко.
Нахир настръхна.
— Това е абсурдно — възрази той. — Нуждаеш се от нас.
— Не съм съгласна — кротко отвърна Диема. — Изпълни нарежданията, братко. Моля те. Служим на същия бог и на същия град. Всичко ще е наред, стига да ми помогнеш, когато се нуждая от помощ.
Тя замълча за момент, приковала очи в неговите.
— Тези оръжия не могат да отведат до теб или хората ти, нали? — попита тя, като посочи пистолетите и мунициите в багажника на колата.
Шрага поклати глава.
— Добре. Тогава закарайте колата до Катона Йозеф Утка. Оставете я там заключена, а ключовете скрийте върху задната лява гума. Оставете всички оръжия на мястото им. Ако се нуждаем от нещо допълнително, докато сме тук, ще си вземем каквото ни трябва. Предполагам, че сте докарали и втора кола за нас?
Нахир й подаде комплект ключове и кимна към колата от другата страна на паркинга — черно „Ауди А4“ с унгарски регистрационен номер.
— Ами ти? — объркано попита Шрага. — Трябваше да те отведем в обезопасената къща и да те настаним там.
— Ще отидем в града сами — отвърна Диема, като тръгна към другата кола. — Успешен лов, братовчеди. И Господ да помага на всички ни.
— Нека Той те наблюдава — промърмори Шрага, като се поклони.
Ще трябва да върши много повече от наблюдение, помисли си тя и се качи в колата, последвана от Тилмън и Ръш.
— Бомбата с боята беше прекалено жестока шега — каза й Ръш, който изглеждаше наистина наранен.
— И животът е такъв — отговори Диема.
49.
Кенеди взе сутрешен полет и пристигна в Будапеща в два следобед. Митничарят, който провери паспорта й, я попита дали целта на пътуването й е бизнес, или почивка. Тя отговори, че е тук по работа.
Каза същото и на таксиджията, който я отведе от летището до хотел „Кароли“. Хотелът се намираше на отсрещната страна на Дунав, точно срещу хълма Гелерт, на кратко разстояние от парламента. Тя бе резервирала стаята със собственото си име и в отговор на учтивия въпрос на администратора, отново наблегна, че е в Будапеща по работа. Работата й можела да отнеме само ден или два-три, но щяла да остане тук, докато я свърши.
После хвана друго такси и отиде в управлението на полицията, наречено Полицейския дворец, който представляваше квадратна кула от стъкло и стомана точно срещу северния край на остров Маргарет. Попълни молба за временно разрешително да използва законно оборудване за проследяване, като вписа всички необходими предмети и обясни, че професията й е „детектив на свободна практика“.
Върна се пеша покрай реката от страната на Пеща. Тук опърпаните остатъци от съветската ера изглеждаха поддържани нарочно, за да подканват туристите да си фантазират, че са попаднали зад Желязната завеса. Но собствениците на хотелите и ресторантите поддържаха фасадите си в прецизно пресметната овехтялост, така че завесата очевидно бе толкова желязна, колкото пазарът можеше да понесе. Кенеди си купи обед — палачинки хортобаги и захаросани плодове на шиш — в кафене на площад до улица „Батори“, във величествената сянка на телевизионната кула. Загледа се в минувачите, но не направи опит да заговори някого от тях.
Това беше най-рискованата част. Ако всичко бе минало според плана, Тилмън и Диема я бяха засекли пред полицията и сега се движеха заедно с нея из града, като я държаха под око. Но трябваше да стоят на солидно разстояние, а навън, на открито, имаше прекалено много променливи величини, които биха могли да им попречат. Тя си представи как из въздуха около нея се трупа информация и определя местоположението й.