Или пък се самоласкаеше.
На път обратно към хотела направи много неща, които оставиха отпечатък. Изтегли пари от банкомат, подписа петиция за сградата на парламента, използва кредитната си карта, за да си купи грозде и четири бири „Старопрамен“ в малък супермаркет. Вероятно никое от тези неща нямаше да промени ситуацията, но малко излишества определено нямаше да навредят.
В хотела, все още мислейки за следите, които оставя, тя звънна в Райгейт Хаус. Говори с рецепционистката — не с Лорейн, която беше в продължителен отпуск — и остави безсмислено съобщение за Валъри Парминтър. Звънна и в апартамента на Изи и съобщи на телефонния секретар, че ще отсъства няколко дни, но ще се обади веднага щом може. Изи никога не проверяваше съобщенията си, така че нямаше да чуе загадъчното послание и да се паникьоса от него.
Вече нямаше какво друго да прави, освен да чака. Пусна телевизора и прегледа списъка с платени филми. Опита един-два, но комедията не беше смешна, а трилърът за конспирация я потисна, тъй като беше много по-правдоподобен от нейния собствен живот в момента. Обади се на румсървис и си поръча салата „Цезар“. Но когато салатата се появи, усети, че последното, което й се иска, е да яде.
Телефонът в стаята й звънна към девет вечерта, веднага след като се стъмни. Три позвънявания, после тишина. След десет минути Кенеди слезе долу и излезе от задната врата на хотела, където имаше редица зелени контейнери за боклук. Между третия и четвъртия се криеше голяма найлонова торба с логото на мол „Еуропеум“. Тя взе торбата и я отнесе в стаята си.
Отне й известно време да се запознае със съдържанието й. Когато работеше в полицията, Кенеди носеше глок 27, оръжие за истински полицай с ръкохватка, която сякаш подскачаше в ръката ти при стрелба. Загуби го при обстоятелства, които все още я караха да сънува кошмари, и бе стреляла само веднъж в следващите години. И определено не бе стреляла с нищо, приличащо на чудовището, което извади от торбата. Дан-инжектът беше идея на Тилмън и Диема бе видяла предимствата му веднага.
Кенеди угаси лампата рано, но не заспа. Седна на леглото и се замисли за Изи. Най-вече за секс с Изи. За други времена и места, за по-различен секс дори. Беше чудесен някога, а сега в спомените й изглеждаше още по-хубав.
Отдаде се на фантазия, в която тя отново беше в бар „Каск“ в Пимлико, а Изи й предлагаше да я отведе у дома и да прави с нея секс, докато мозъкът й се втечни. Във фантазията си Кенеди приемаше предложението и следваше върховно удоволствие.
В действителността обаче будилникът на нощното шкафче отброи 12:00, а светът около нея беше безмълвен и лишен от секс.
Тя се отпусна на възглавницата, но седна рязко, щом усети, че започва да се унася. Това беше лукс, който не можеше да си позволи, докато работата не бъде свършена.
50.
— Не виждам как това ще проработи — обади се глас в радиостанцията на Диема.
Ръш отново се оплакваше. Изглежда това бе уникалният му талант. Диема го пренебрегна, но Тилмън отговори:
— Диема смята, че има шанс, Ръш, а аз съм склонен да се доверя на инстинкта й. Тя си познава хората.
Беше дванайсет и половина. Диема стоеше на покрива на сградата точно срещу хотела на Кенеди, клекнала зад нисък парапет, за да не бъде виждана от улицата. Оттам се разкриваше чудесна гледка към прозореца на стаята на Кенеди. Тилмън наблюдаваше тясната уличка, където се намираха контейнерите за боклук и където Диема бе оставила пистолета за Хедър. Ръш седеше в паркираното на улицата ауди и наблюдаваше предната врата на хотела. Не беше твърде вероятно хората на Бер Лусим да минат през нея, следователно това бе мястото, където момчето можеше да причини най-малко щети.
Настъпи тишина, но не за дълго.
— Просто изглежда прекалено очевидно — обади се Ръш. — Имам предвид, сякаш се опитваме да ги предизвикаме.
— Може и така да е — отговори Тилмън. — Но знаем, че хората на Бер Лусим смятат Хедър за заплаха. Вече два пъти се опитаха да я убият, а втория искаха и да я разпитват. Тревожат се, че знае нещо важно. Ако извадим късмет, загубата на склада ще ги е притеснила още повече.
— Разбирам това. Просто не виждам как…
— Върши си работата и мълчи — рязко го прекъсна Диема. — Няма нужда да разбираш или да се съгласяваш. Просто трябва да вършиш онова, което ти казват.