Този път мълчанието продължи по-дълго. Чу се щракване, когато Тилмън изключи връзката с Ръш, за да може да говори само с Диема.
— Момчето се страхува — каза й той. — Ако искаш да му затвориш устата или да го успокоиш, трябва да му обясниш всичко.
— Ще стане по-бързо, ако му прережа гърлото — промърмори тя.
— Но пък ще отнеме повече време. Ще ти се наложи да слезеш долу до улицата и после да се върнеш тук. А и тогава няма да имаме човек, който да наблюдава лобито.
Диема не отговори, но след минута, все още намръщена, включи радиостанцията.
— Хедър Кенеди е прочута сред моите хора — каза тя с мрачен тон. — Повечето от нас презират адамитския свят, но тя има репутация. Носят се истории за нея. Как намери Гинат Дания и как се би с един от нашите Елохим до смърт. Тя е единственият човек извън племето, когото Предвестниците наистина уважават.
Почти единственият, добави тя наум, макар и неохотно.
— Но тя не направи нищо днес, освен да се разхожда — каза Ръш. — Държеше се като туристка. Те сигурно са разбрали, че не разполага с нищо.
Всъщност, помисли си Диема, това беше гениалното в плана на Кенеди. Но вероятно тя го виждаше по-ясно от момчето, защото планът бе насочен срещу начина на мислене на Предвестниците. Разбира се, Диема щеше да реагира правилно на него, тъй като бе от подходящата демографска група.
— Това, което те виждат, е следното — каза тя на Ръш. — Ако си прав и Будапеща е градът, където Бер Лусим и хората му са се установили, тогава вълчицата, кучката, мръсницата е успяла отново. Намерила ги е. Идва и се настанява тук, следователно знае, че и те са тук. След като приемеш това, фактът, че тя не прави нищо, е много по-заплашителен, отколкото ако вършеше нещо, което можеха да установят и прекратят.
Радиостанцията изпращя.
— Добре — бавно каза Ръш. — Значи тогава…
— Рано или късно ще изпратят някого да я отвлече. Ние ще го изпреварим и разпитаме. Ще разберем откъде идва.
— Добре, май загрях. Благодаря.
— Няма проблеми — изръмжа Диема. — Сега млъкни и наблюдавай вратата.
Момчето най-после изпълни нарежданията й. При това съвестно.
Нощта мина спокойно и слънцето изгря. Диема видя как Кенеди дръпна завесите на стаята си и отвори прозореца, за да подиша чист въздух. Тя улови погледа на момичето за момент, докато се протягаше и прозяваше.
Кукичката още си висеше във водата. Но рибата не кълвеше.
51.
— Не вярвам, че трябва да се заемем с това — каза Бер Лусим.
Авра Шеколни разпери ръце.
— Ти си Известителят. Прекланям се пред знанията ти, професията и ритуалите й — каза той с пресилена скромност. — Никой от Божиите предвестници не е толкова могъщ като Бер Лусим, нито толкова бдителен.
Той замълча за момент, сякаш изпитваше нежелание да изрече следващите си думи:
— Но все пак смятам, че трябва.
Намираха се в просторна стая в лабиринта, който Бер Лусим бе избрал за обител на последователите си. И двамата тъкмо бяха изслушали един от Предвестниците, който бе наблюдавал Хедър Кенеди половин ден и цяла нощ. Той им разказа за действията й, или по-скоро за бездействието й. Присъстваха и още няколко Елохим, включително Хифела, който наскоро се бе завърнал от Англия. Той стоеше в задната част на стаята до вратата, вживял се в ролята си на пазач. В това зорко охранявано място, с толкова много присъстващи Елохим, ролята му беше излишна и бе по-скоро проява на уважение и дискретност от негова страна.
Стаята беше затворена и без прозорци, което я правеше удобна за дом за всеки, роден и отгледан в Гинат Дания. Всеки мъж тук бе прекарал ранните си години под земята, приемайки светлина само от луминесцентните панели. Всеки от тях смяташе затворените места за безопасни и понасяше с лекота изкуствената светлина и преработения въздух.
Следователно клаустрофобията на Бер Лусим произтичаше от нещо друго. Странна работа. Откак се бяха заели с плана — от първата нощ на кървища и чудеса в Нънапълтън Хол, това чувство нарастваше в него. Животът му, който понякога приличаше на лабиринт от сложни избори, сега напредваше в една-единствена права линия.
Всеки негов избор, откак за първи път бе излязъл във външния свят, парадоксално бе стеснявал обсега на следващите му избори все повече, така че просторните гледки и красоти на адамитите, толкова различни от претъпканите и ограничени перспективи на дома му, за него представляваха дълъг прав коридор без отбивки.