— Имаш предвид, че ще се посъветваш с хората си?
— Да.
— Колко време ще отнеме това?
— Колкото е нужно.
Тя завъртя копчето, но след миг радиостанцията завибрира отново. Беше Ръш.
— Трябва да се изпикая — изстена той.
— Използвай празните бутилки от вода — нареди му Тилмън. — Това им е предназначението.
— Добре, тогава трябва да дишам.
— Не, не трябва. Това е просто навик.
— Трябва да си раздвижа краката, преди да пострадам от тромбофлебит и да умра.
— Дръж канала свободен — изръмжа Тилмън — и очите си — отворени. Все още сме на работа.
Той изключи радиостанцията. Раменете му бяха сковани, затова ги разтърка едно по едно, без да изпуска радиостанцията от свободната си ръка и без да сваля очи от задната врата на хотела.
Диема му се обади след около половин час.
— Моите хора смятат, че трябва да използваме сградата на парламента.
Тилмън бе изпълнен със съмнения.
— Обясниха ли ти защо? Предполагам, че охраната е отлична, а следователно и рискът. Бер Лусим има безброй причини да не пожелае да се доближи до Хедър на подобно място.
— И също така много причини да се страхува с кого тя ще се срещне там — възрази Диема. — При всяко положение има риск. Бер Лусим може да реши, че тя е дошла точно заради това. Че е очаквала среща с човек от правителството и тъкмо й се е отворил парашутът. Лусим ще иска да узнае с кого е срещата и какво планират. И ако предприеме нещо, вероятно ще го направи веднага щом разбере къде отива Кенеди — или докато е в предното фоайе или дори още преди да влезе в сградата.
— Това не ми харесва — каза Тилмън. — Там ще има въоръжена охрана. Ако хората на Бер Лусим нападнат Хедър, тя може да се озове под кръстосан огън.
— Хедър участва в разговора — обади се Кенеди по радиостанцията. — Без болка няма успехи. Съгласна съм с доводите на Диема и съм готова да действам.
Но Тилмън все още обмисляше положението и имаше въпроси.
— Колко изхода има там?
— Повече от дузина — призна Диема. — Но аз помислих за това. Хората ми ще ни доставят нещо, което ще ни осигури предимство.
— Какво нещо? — полюбопитства Кенеди.
— Джипиес чип. Размерът му е колкото главата на карфица и можем да го имплантираме под кожата ти. Така ще определяме местоположението ти с абсолютна точност. А това означава, че ако по някаква причина те загубим, бързо ще успеем да те проследим. Ще ми доставят чипа в следващите няколко минути. А аз трябва да го доставя на теб. Най-лесният начин е просто да вляза вътре, сякаш посещавам някого или нося нещо. Остави си вратата отключена.
Радиостанцията замълча, но само за няколко минути.
— Тилмън? — обади се Ръш.
— Момче, или използвай шибаните бутилки от вода, или изчакай докато…
— Не става дума за това. А за цялата тази история. За появата на Кенеди пред очите на врага.
— И какво имаш предвид, Бен?
— Мисля, че имам по-добра идея.
Кенеди изпълни нареждането на Диема и отключи вратата. Няколко минути след това се разхожда из стаята, без да може да седне спокойно. Накрая се върна до прозореца и се вторачи в контейнерите, като се опитваше да определи къде точно се е скрил Тилмън. Където и да се намираше, укритието му беше идеално. Но той я виждаше, така че и тя би трябвало да го види. Е, така или иначе й бе интересно да гледа, сякаш играеше шах само с един ход. Вратата изшумоля за миг по мокета и лек полъх докосна гърба на Кенеди. Тя се завъртя и видя как Диема я затвори и заключи.
— Добре — каза момичето. — Хайде да свършим работата.
Носеше чанта през рамо. Извади нещо като запалка „Бик“ от нея и я метна на леглото.
— Това ли е? — попита Кенеди.
— Това е апликаторът. А това — протегна тя другата си ръка, в която държеше малка тубичка, — е местна упойка с антибактериален крем. Трябва да го размажеш на мястото и да го оставиш да подейства около половин минута. Свали си панталона и седни на леглото.
— Какво да сваля?
Диема отговори спокойно:
— Ще има раничка от импланта. Миниатюрна, но все пак забележима. Ако разполагахме с време да заздравее, можеше да я направим навсякъде по тялото ти. Но сега най-разумното е да не оставяме видими белези. Доставчикът каза, че вътрешността на бузата ти върши работа, но добави, че лицето ти може да се подуе, а това ще изглежда подозрително. Затова смятам да последваме съвета му и да имплантираме чипа в стената на влагалището ти.