Веднага щом й дойде тази мисъл, осъзна, че има още една възможност.
Запя. Знаеше стотици благословии и повечето можеха да бъдат не само изречени, но и изпети. Започна с погребалния марш, който по очевидни причини беше на челно място в мислите й. Забрави за мелодия и хармония и закрещя с всички сили, като се надяваше, че гласът й ще достигне до хората на Бер Лусим.
Стрелбата замря.
Да, помисли си Диема. Момиче от родния град. Сега вече знаете.
Някъде наблизо изкрещя пронизителен глас, който произнесе заповед на развален арамейски.
Заповедта беше върховно богохулство: „Няма значение коя е, довършете мисията си“. За момент не стана нищо. Но говорещият бе произнесъл смъртната присъда на Диема.
Клонът, на който клечеше, едва успяваше да поддържа тежестта й, но онзи над него беше по-дълъг и дебел. Когато стрелбата се възобнови, тя се вдигна на него, запази равновесие и се затича.
Все още беше на около три метра над земята и я виждаха отдолу. Измъкна се от короната и излезе на открито. Дърветата тук бяха вековни и бяха сплели клони солидарно срещу набезите на града.
В края на клона Диема скочи. Не се целеше в определена част от съседното дърво, а само използваше растителността да омекоти удара от падането й на земята.
Приземи се на крака, което бе щастливо чудо. Точно отпред видя мъж с пушка в ръка, който се завъртя към нея. Диема го простреля в двата крака, после заби приклада на оръжието си в слепоочието му. Той падна на земята в безсъзнание.
Тя взе пушката му и се оттегли нагоре по хълма, като оглеждаше бързо дърветата около себе си. Долови движение и чу друг вик.
— Бе хин ет адом!
Да, помисли си Диема, на земята съм. Може би ще внимавате повече с пушките, когато рискувате да уцелите някого от собствените си хора.
Междувременно изстрелите от собствената й пушка звучаха като техните и ги затрудняваха да я проследят. Тя простреля друг мъж в коленете и го остави да пищи, после изчака един от другарите му да дойде да провери какво става и направи същото и с него. Нямаше нищо против да я кара така, докато не остане и един Предвестник, който може да ходи.
Продължи напред с надеждата, че ще привлече Елохим след себе си и ще ги отдалечи от останалите. Планът им вече бе провален, но все още се нуждаеха от жив Предвестник, когото да разпитат. Кенеди разполагаше с пистолета „Дан-инжект“, следователно имаше най-голям шанс да улови тази риба.
Разбира се, склоновете на хълма Гелерт сега бяха пълни с Елохим, които не бяха в състояние да ходят, но другарите им щяха да ги приберат веднага след като се справеха с Диема, а въпреки всичките й усилия това надали щеше да отнеме много време.
Докато мислеше за това, тя чу меко тупване на земята до себе си. Погледна надолу и видя граната, търколена до крака й. Срита я настрани, за да се затъркаля надолу по хълма, и се метна на земята по корем.
Или поне се опита.
Беше още във въздуха, когато ударната вълна я събори.
Кенеди се беше сблъсквала и преди с Елохим и бе оцеляла, най-вече благодарение на късмет и външна помощ, а веднъж, в Санта Клаус, Аризона и на проверената във времето традиция да носи пистолет в битка с ножове. Знаеше достатъчно, за да е сигурна, че ако остави този тип да се приближи до нея, вероятно ще умре.
Докато той напредваше, тя извади дан-инжекта от чантата си. Метна я надалеч, отпусна свободната си ръка настрани като участник в дуел във викториански роман и се прицели с лекото оръжие. Но това не беше истински пистолет, а модифицирана версия на пушките със стрелички, използвани от пазачите по зоологическите градини, за да приспиват опасни животни. Вместо куршуми оръжието изстрелваше стрелички с три милилитра фентанил.
Убиецът стигна до нея с три крачки. В този момент тя изстреля и двете стрели, целейки се в гърдите му. Но стрелите бяха по-бавни от куршуми, а и по-леки. Предвестникът, чиято пристрастеност към келалита усилваше значително възприятията му, ги избегна, накланяйки тялото си наляво и надясно.
Но това поддържаше мозъка му зает, докато Кенеди вдигна острата пръчка и го прободе в рамото.
Пръчката бе изработена от същата компания, произвела пистолета със стрелички. Задействаше се с пружина и бе модифицирана да изстрелва приспивателното или автоматично, или при натискане на спусъка. Онази, която Кенеди носеше, нелегално променена и смалена от двуметровата си дължина до около дванайсет сантиметра, бе настроена на автоматична стрелба. И тъй като беше оръжие за последна възможност, носеше пет милилитра фентанил вместо три. Очите на убиеца се ококориха шокирано, когато дрогата се вля в тялото му.