— След половин час ще има събрание — съобщи тя. — Дотогава екипировката, която поръчах, ще е пристигнала и ще сме готови за тръгване. Бих искала да дойдеш с мен. Можеш да вземеш окончателното си решение, когато ме изслушаш.
Тя излезе от стаята, като кимна на Предвестниците да заключат вратата зад нея. Нямаше нужда да казва нищо повече.
Но трябваше да говори с Нахир, който все още не бе сигурен какво точно иска от него и може би щеше да започне да спори с нея. Канеше се да поговори и с момчето, което просто трябваше да изпълни нарежданията й. Момчето.
Роналд Стивън Пинкъс, надигнал се от гроба, за да я навестява и тормози.
— Устроихме засада, но тя не ни свърши работа. Всъщност ние попаднахме в клопката.
Гласът на Диема прозвънтя високо в малката претъпкана стая. Заедно с Нахир там имаше повече от четирийсет Предвестници, повечето от които бяха пристигнали наскоро. Седяха мълчаливо на сгъваеми столове от стомана и черна пластмаса, облечени в ръчно тъканите си ленени дрехи. Проводници на ужасяващо насилие, увиснали безтегловно. Хищни птици, свалени някак си на земята и убедени да позират за групова снимка.
А сред тях седяха Кенеди и Ръш, обградени от празни места. Никой не искаше да седи до неверницата, вълчицата, и да бъде омърсен от близостта й.
Диема замълча и се прокашля. Гласът й бе отекнал пронизително. Звучеше като идиот. Не, по-лошо — звучеше като дете. Дланите й бяха горещи и влажни. През последните три години бе направила много неща, а още повече бе изтърпяла, но никога не й се бе налагало да говори пред публика. И сега се уплаши, че не я бива за това.
Опита отново.
— Идеята беше да подмамим един от Предвестниците на Бер Лусим да се опита да отвлече Хедър Кенеди, както вече пробваха да направят в Англия, като ги заблудим, че може би знаем къде се намира базата им.
Тя огледа мрачните лица наоколо.
— Това свърши работа. Но пък те не се втурнаха само по петите на Кенеди, а срещу всички нас. И не изпратиха един Елохим, а много.
— След мен изпратиха само един — обади се Ръш. — И това се оказа грешка.
Като се имаше предвид състоянието на лицето му и фактът, че приглушеният му променен глас излизаше от едната страна на зверски подутата му челюст, думите му очевидно бяха шега. Четирийсет Елохим, които нямаха чувство за хумор, особено когато ставаше дума за святото им призвание, се вторачиха в него в мрачно мълчание.
— Бяха повече от дузина — продължи Диема, насочвайки вниманието обратно към себе си. — Не сме сигурни колко точно, защото изчакаха да се разделим и ни нападнаха на малки групи. Последният убит бе Хифела, когото всички познавате. Или поне сте чували за него.
Внезапно стаята забръмча от десетки приглушени разговори. Диема ги изчака търпеливо. Беше обмислила думите си внимателно и искаше съотечествениците й да осъзнаят значението им — дванайсет Елохим бяха изпратени срещу трима адамити, двама от които седяха пред тях и дишаха спокойно.
— Преборихме се с Хифела на хълма Гелерт — каза Диема. — Имам предвид, аз и Лио Тилмън, познат на племето, защото навремето беше…
Гърлото й пресъхна и й се наложи отново да се прокашля.
— Познат на хората ни в други времена и при други обстоятелства. Хифела се би ожесточено и можеше да спечели. Някои от вас видяха трупа му и знаят. Бяха нужни дузина куршуми, за да умре. А докато умираше на земята, изрече следните думи: „Било б’ейет ха йехуани. Сирута муат дил касех шох“.
Ново нервно мърморене из стаята. Повечето Предвестници изглеждаха озадачени или притеснени. Нахир се намръщи.
— Не може да е казал това — възрази той.
— Бях на три метра от него, братко. Повтарям ти думите му дословно.
— Значи е имал предвид учителя. Изменника Шеколни. Земята, по която той върви.
— Не каза това.
— Някои от нас — намеси се Кенеди — не говорят езика ви. Ако въобще има смисъл да седим тук, някой трябва да ни превежда.
Нахир я изгледа студено и се обърна към Диема.
— Има ли смисъл те да са тук? — попита той. — Много от нас се чудят.
Диема отговори на въпроса на Кенеди, пренебрегвайки Нахир.
— Хифела каза: „Отведете ме при Известителя. Позволете ми да умра на свята земя“.
— И защо е важно това? — учуди се Кенеди.
— Защото единствената свята земя е Гинат Дания — обясни Диема.