— Истината е, че можеш да си избереш всеки остров, който искаш. Навремето големите европейски сили са имали много колонии за размяна. Няма как да стигнем до отговора по този начин.
Всички се замислиха мълчаливо. Диема отпусна ръце настрани, после сви юмруци. Внезапно в ума на Кенеди проблесна образ: Алекс Уелс в залата за конференции в Райгейт Хаус в мига преди да се впусне в насилие.
— Манхатън — обади се Тилмън.
У Предвестниците настъпи някаква промяна. Опитаха се да я скрият и тя изчезна бързо — страховитият им самоконтрол се погрижи за това, но за миг изглеждаха по същия начин, както когато Диема бе отправила забележката си за Господ.
— Защо? — попита Куутма.
Тилмън се вторачи в него.
— Защото „Скоростен превоз“ имаха пратки за Манхатън.
— Разполагаме с тази информация — обади се Нахир. — От компютрите, които Бер Лусим остави зад себе си. Компанията наистина е имала пратка за Манхатън, но не оръжия, а хранителни продукти.
— Манхатън — промърмори отново Тилмън, този път с по-немощен глас.
— Какви хранителни продукти? — обърна се Куутма към Нахир.
— Боб.
— Боб?
— Рицинов боб.
— Това не е храна — намеси се Диема разгневено.
— Естествен… естествен източник — промърмори Тилмън.
— На рицинова отрова — довърши Куутма вместо него. — Поздравявам те, малка сестричке. Също и вас, господин Тилмън. Нахир, веднага отвори въздушното пространство. Свърши всичко необходимо. Диема и аз заминаваме за Ню Йорк.
Той отвори вратата и й направи път да мине. Диема остана на мястото си.
И си пое дъх дълбоко.
Шеста част
Харманът
64.
Манхатън се простира отвъд острова, чието име носи, като навлиза доста навътре в сушата. Но на самия остров, ако продължиш на север, тъкмо преди да стигнеш до река Харлем, се озоваваш в Инууд.
Това е почти шизофреничен квартал, всеки ще го потвърди, но има спорове къде точно минава разделителната черта. Някои смятат, че е от изток на запад, там, където Бродуей го разделя на Ийст Сайд, пълен най-вече с доминикански семейства, и на по-малкия и бохемски Уест Сайд, населен от художници, писатели и музиканти. Според други основното различие е по оста горе-долу. Инууд или е първият ти пристан в морето на манхатънските недвижими имоти с перспективата да потеглиш на юг, щом натрупаш състояние, или лебедовата ти песен, преди да се отправиш към Куинс или Бруклин.
Но има и трета разлика, за която населението на Инууд дори не подозира: между онези, които живеят над земята, и тези под нея. Защото от парка „Айшам“ на север до Джордж Хил на юг, от Десето авеню до Пейсън, от десет до двеста и петдесет метра под земята под Инууд е днешната Гинат Дания, вечно странстващият дом на Племето на Юда.
В това пространство, чиято обща площ по всички нива е близо хиляда и триста квадратни километра, цялото население на племето живее, работи, мечтае и умира. Шест многоетажни блока на повърхността, собственост на Елохим, са перископите и охранителните им кули, но по-голямата част от населението никога не посещава надземните постройки. Хората са свикнали с живота под земята до такава степен, че „подземие“ вече не означава нищо за тях.
Гинат Дания, райската градина, от която останалата част от човечеството е била прогонена отдавна, е мястото, където те живеят.
И сега Куутма се завръщаше в Гинат Дания, за да я защити. Докато се приземи в Нюарк и мине през митницата, стана единайсет и девет минути сутринта. Тъй като Източното стандартно време е пет часа преди Гринуичкото, това означаваше, че остават седем часа и петдесет и една минути. Нулевият час щеше да е седем вечерта. Куутма вече бе дал заповеди на Предвестниците си, докато пътуваше по улиците на Ню Джърси, и първите Елохим бяха мобилизирани и излизаха навън по времето, когато той стигна до Манхатън и слезе в дома си.
Първата и най-важна задача бе да запечатат и обезопасят границите. Куутма нареди улиците около хотел „Тейър“, авеню „Нейгъл“ и по източните краища на Инууд Хил Парк да бъдат подкопани така, че да започнат да се сриват. Нюйоркските власти веднага ги затвориха за ремонт и насочиха движението по моста към Юнивърсити Хайтс. Очевидно колите все още можеха да се движат из острова, но ако Бер Лусим пренасяше отровата си в камиони, те нямаше да могат да влязат директно в територията, под която лежеше Гинат Дания.