Шегуваше се, но Кенеди не се засмя. Не можеше да й прости.
— Честно казано — отвърна тя, — това звучи като един от кръговете на ада.
В този момент осъзна, че се бе прибрала у дома, за да предизвика скандал. Сериозна разправия за верността и отговорността. Вероятно щеше да се почувства облекчена през първите пет минути, а после щеше да се разкае, че храни и себе си, и жената, която би трябвало да обича, с парчета счупено стъкло. Трябваше да излезе от къщи. Нямаше къде да отиде, но просто се налагаше да се махне.
— Слизам долу — промърмори тя. — Трябва да опаковам някои от нещата на татко. Ако се мотая тук, само ще ти губя времето.
— Или пък ще ме вдъхновиш — отвърна Изи, но Кенеди вече излизаше. — Хедър…
— Добре съм.
— Още не ми се налага да работя. Бихме могли…
— Казах, че съм добре.
Чу звука, който Изи издаде. Може би въздишка или накъсан дъх. Не погледна назад.
Долу, в собствения си апартамент, тя започна да хвърля различни предмети в кашоните, да отваря вратите на гардероба и да ги затваря, да се разхожда от стая в стая в безплодна пантомима на целенасоченост и заетост.
Съвместният живот с Изи бе изглеждал логична постъпка след смъртта на бащата на Кенеди. През последната година от живота му Изи фактически бе медицинската сестра на Питър Кенеди, неговата гувернантка или и двете. Това всъщност ги събра с Хедър. Кенеди беше изгряваща звезда в следствения отдел на полицията, дните й бяха дълги и непредвидими и тя се нуждаеше от близък човек, който можеше да се притече на помощ в последния момент. Изи беше идеална, защото макар да бе постоянна, работата й беше на секс телефон. Задълженията й на мажоретка за мастурбация бяха леки и можеше да ги изпълнява навсякъде. Единственото нужно оборудване беше мобилният телефон и мръснишкото съзнание, а Изи притежаваше и двете.
Причината да станат любовници, беше всичко друго, но не и неизбежна. Започна се по времето, след като Кенеди бе изритана от полицията, което означаваше, че си е у дома винаги, когато и Изи е там. Връзката им се разви през следващите месеци и когато Питър почина, изглеждаше съвсем естествено Кенеди да се пренесе при Изи. Апартаментът, който бе споделяла с баща си, приличаше на музей. Преместването, макар и само на горния етаж, й се стори бягство от тази среда.
Но бягството зависеше от много неща и си имаше правила. Едното от тях беше, че не можеш да избягаш от проблемите си. И макар работата на Изи да бе унизителна и неприятна, тя дори не си помисляше да напусне. Падаше си силно по секса, а когато не го правеше, обичаше да говори за него.
А както се оказа, обичаше и да го прави дори когато Кенеди не беше наоколо.
Сега съвместният им живот бе в застой: вечната драма на хванатите в изневяра — Изи, бързаща да се покрие, смотан младеж, който се опитваше да разбере какво става, и Кенеди, застанала до вратата с ококорени очи и бясна.
Изи никога не й бе обещавала вярност, а и бездруго правеше разлика между жени и мъже. Жените бяха любовници, партньори, сродни души. Мъжете бяха тръпка, която удовлетворяваше от време на време. Кенеди никога не бе смятала изтръгването на обещания за необходимо или желателно. В мизерната история на сексуалния си живот не бе имала повече от една любовница едновременно и това й се струваше предостатъчно.
Трябваше да прости на Изи. Или пък да се изнесе със злобна забележка от рода на: „Виж какво изпускаш, скъпа“. Не можеше да направи нито едно от двете. Пасивната агресия на обвиненията, укорите и мрачното отдалечаване бе ужасната среда.
Телефонът й звънна. Тя погледна екранчето и видя, че отново се обажда Емил Гасан. Предаде се и отговори, но само за да му каже, че моментът не е подходящ.
Гасан обаче я изпревари.
— Хедър, търся те цял ден. Страшно се радвам, че най-после те хванах.
Тя се опита да го отклони.
— Професоре…
— Емил — прекъсна я той.
Кенеди не му обърна внимание. Не искаше да се обръща към него с малкото му име. В известна степен дори й се струваше нередно, че сухият и упорит професор има малко име.
— Професоре, наистина не мога да говоря сега. Заета съм.
— О!
Гасан звучеше по-мрачен от обикновено и Кенеди бе обзета от угризения. Знаеше защо й се обажда и какво означава това за него. Ставаше дума за онзи стар случай. Най-голямото откритие в научната му кариера бе нещо, което не можеше да обсъжда с никого освен с нея. И често му се налагаше да си излее яда. Разказваше й неща, които и двамата вече знаеха, а тя трябваше да го слуша. Смяташе това за услуга. А тези разговори й показваха през какво минаваше Изи по време на работния си ден.