И двамата бяха облечени в светлобежови ленени костюми и притежаваха неестествената бледост на Племето на Юда, чийто живот протичаше най-вече под земята. Гледаха я напрегнато, а в изражението на по-едрия се долавяше и погнуса.
— Ще ви зададем няколко въпроса, госпожице Кенеди — каза брадатият нежно.
Той бе човекът с културния приятен глас, което не я изненада. Помисли си, че е взел ролята на доброто ченге. Но не разчиташе на добротата му.
— Относно работата, която ви възложиха в Британския музей и събитията онзи следобед.
Кенеди не отговори. Завъртя глава, за да види какво са й направили. Ръцете й бяха оковани в белезници, прикачени към таблата на леглото, изработена от ковано желязо. Розови пухкави белезници, предназначени за сексуални игри. Краката й бяха разкрачени и приковани с някакъв лост за обездвижване. Но беше напълно облечена. Дори не й бяха свалили сакото. Смесените сигнали бяха объркващи. Защо я бяха подготвили за изнасилване, а после бяха спрели?
— Не знам… за какво говорите… — промърмори Кенеди.
Устата и долната половина на лицето й още бяха изтръпнали от опиата и й бе трудно да изрече думите.
Едрият тип изруга нещо, което тя не разбра. Бръкна в сакото си и извади нож. Сърцето на Кенеди се сви, когато видя особената му форма, извитото острие и грубата дръжка, направена от същия метал. Отново проклетата сика.
Тези типове бяха Предвестници — професионалните убийци от Племето на Юда.
Якият мъж притисна ножа към бузата й.
— Чуй ме, мръснице — процеди той през зъби, — всеки път, когато ни излъжеш, ще те порязвам. Всеки път, когато не отговориш достатъчно бързо, ще те порязвам. Всеки път, когато не харесам отговора ти, ще те порязвам. А когато нямам повече въпроси, ще прережа гърлото ти.
— Самал. — Младежът изрече думата меко, но партньорът му се напрегна и го погледна бързо, което отговори на въпроса на Кенеди кой е по-важният.
Той направи жест и здравенякът отдръпна ножа от лицето й. Доброто ченге имаше по-висок ранг от лошото.
Младият мъж седна на леглото до нея и се втренчи в очите й. Усмихна се, но усмивката му бе много по-обезпокояваща от свирепостта на едрия тип. Беше усмивка на човек, толкова уверен в правотата си, че е лишен от чувство за вина и срам.
— Името ми е Абидос — каза той. — А този човек с ножа е приятелят ми Самал. И както вече си разбрала по маниерите му, той не се плаши от неприятна работа. Но каквото и да казва, аз ще съм този, който ще те разпитва. И ще позволя на Самал да те нарани само ако ме принудиш. Имам предвид, ако ме накараш да вярвам, че не ще ни кажеш истината, ако не те нараним. Разбираш ли? Ако сътрудничиш, ще има по-малко болка. Може и въобще да няма такава. А щом настъпи краят, всичко ще стане по-бързо и лесно.
Замълча, сякаш очакваше отговор. Когато Кенеди не продума, той възобнови речта си:
— Мога да ти предложа още една утеха. В този ти вид смъртта ти ще изглежда като сексуална игра, излязла извън контрол. Но ако ни кажеш истината, без да те подтикваме, преди да си тръгнем, ще свалим тези аксесоари от трупа ти и ще го оставим напълно облечен — каза той усмихнато. — Честта ти няма да пострада.
— Да, но ще съм мъртва — отвърна Кенеди. — Не искам да изглеждам неблагодарна, обаче… нали разбираш…
Откри, че гърлото я боли, когато говори, а гласът й излизаше като противно скърцане.
Младежът сви рамене.
— Ти си интелигентна жена — каза той. — Безсмислено е да ти обещавам, че ще те оставя да живееш. И двамата ще знаем, че лъжа, а тогава няма да повярваш на нито една от думите ми.
Кенеди облиза сухите си устни и промърмори нещо неясно. Когато младият мъж се наведе, за да чуе думите й, тя се изплю в окото му. Това бе единствената защита, на която беше способна, но по ужаса и погнусата, изписали се по лицето му, разбра, че й е свършила работа.
Мъжът извади носна кърпа и избърса бузата си.
— Добре тогава — каза намръщено. — Май сгреших. Вероятно все пак ще е невъзможно да проведем рационален разговор.
Той погледна приятеля си, който стоеше готов за действие, стиснал ножа в ръка.
— Самал, отрежи й един пръст.
Здравенякът се наведе към нея. По лицето му се изписаха различни изражения — нетърпение, погнуса, страх, омраза.
— Ще говоря — бързо каза Кенеди. — Няма нужда да ме режете. Ще ви кажа онова, което искате да узнаете.