И накрая той самият паднал в битка срещу най-силните врагове — външния баща Лио Тилмън и вълчицата Хедър Кенеди. Заради този провал Хората трябвало да се преместят в керван от запечатани камиони от стария си дом под Мексико Сити в сегашната Гинат Дания на хиляди километри на север и изток.
Новият Куутма стоеше настрана от тези обвинения, загрижен за достойнството на сана си. Но протестите се увеличаваха и накрая разцепиха Сима. Един от тримата старейшини изрече най-ужасната ерес, най-кошмарното осквернение. Другарите му нямаха друг избор, освен да го изгонят съвета, а по-късно през деня се разчу, че той е напуснал града. Беше излязъл сам в света, без придружител и без задачи, без име и благословия.
Градът се люлееше лудо като лодка, след като някой е изскочил от нея на брега и я е оставил прекалено лека във водата. Хората, замръзнали и останали без дъх, се вслушваха за ехо от звук, който никой не бе чул.
И тогава неочаквано, дълго след като момичето бе спряло да мисли, че подобно нещо е възможно, беше призовано. Не от съвета на старейшините, а от самия Куутма, познат като Бранд — водача и командира на Елохим, който държеше истината в сърцето си и отмъщението в ръцете си.
Призоваха я в момент, когато тя въобще не бе готова да се отзове. Работеше по масивна картина, най-голямата, която някога бе започвала. Стоеше на върха на стълба, оплескана с боя от глава до пети, и тъкмо рисуваше ангелско лице, когато два ангела се появиха пред нея.
Бяха Алус и Тария, личните помощници на Куутма и негови телохранители. Внезапната им поява в студиото едва не накара момичето да падне от стълбата.
— Искат те — простичко каза Алус.
Изчакаха я безмълвно да се измие, а тя се тресеше от нерви и бе леко засрамена, че стои гола пред тях.
Вървейки между жените по оживените улици около Ем Хадерек, а после надолу по огромната стълба, момичето погледна свенливо, но с копнеж първо едната, после и другата.
— Виждаш ли нещо, което ти харесва? — прямо попита Тария.
Момичето се изчерви.
— Бих искала да те нарисувам — каза то. — Мускулите ти са великолепни.
Ангелите се разсмяха и казаха, че може да й позират някой ден, когато са свободни. Но после със сериозен тон Алус й напомни, че отива да се види с Куутма и мислите й трябва да са съсредоточени само върху това.
Отведоха я в покоите на Куутма на най-ниското ниво на града, което на жаргона на хората понякога бе наричано „ретойет“ — утайката. Куутма имаше малък апартамент там, много по-скромен от това, което му се полагаше. Но също като предшественика си той имаше скромен вкус.
Преди всичко той беше воин, издържал в Елохим по-дълго от повечето, и носеше белезите, с които да го докаже. Не по тялото си — макар да бе убил много хора във външния свят, той самият никога не бе раняван. Белезите бяха в душата му и момичето ги видя, когато се вгледа в очите му.
Куутма беше як мъж, малко под среден ръст, но с широки рамене и създаваше впечатление за масивност, което също като раните му не беше чисто физическо. Да, ръцете му бяха огромни и покрити с мускули, но широкото му плоско лице, необичайно в племето и вероятно подсказващо за външен баща от славянски произход, притежаваше спокойното излъчване на задълбочена медитация. Беше плешив като последния Куутма, но онова, което придаваше войнственост на предшественика му, у него напомняше за аскетизма на монах: потискане на телесната гордост и живот само с най-основното.
— Благодаря ти, че дойде — каза той на момичето.
Гласът му имаше странен акцент с удължени гласни, може би остатък от последната му задача, който щеше да избледнее скоро, след като вече си бе у дома.
— Разбира се — отговори тя и леко се изчерви, шокирано от нежността и загрижеността на Куутма.
Следващите му думи я изненадаха още повече:
— Дължа ти извинение.
Това звучеше странно. Все пак той беше Куутма. Той бе едно от най-познатите имена и държеше съдбата на племето в ръцете си.
Несигурно какво да каже, момичето просто поклати глава.
— Да — каза Куутма. — Наистина. От името на последния Куутма. Ти бе оценена и резултатът бе впечатляващ. Трябваше да си призована на служба също като братята си. Мозъкът и темпераментът ти те правят подходяща за това. Можеш да оцелееш вън от Гинат Дания. Да се приспособиш сред неизбраните, без да се загубиш в техния живот. Освен това очевидно имаш могъщо въображение, което ще ти позволи да се справиш в ситуации, за които обучението не те е подготвило достатъчно. Както и да е, днес те повиках, за да поправя грешката, която те накара да линееш тук неизползвана.