Единственото, което всъщност я уплаши, беше, че започна да вижда разликата в мащабите. Племето живееше на пространство от няколко квадратни километра, дълбоко много нива. Велик град, който за повечето от тях представляваше целия свят. Но знаеха, че съществува и друг свят, който Господ бе дарил на децата на Адам, но бе обещал да върне на избраните от него.
Това, което девойката не бе оценявала дотогава, бе колко по-голям беше онзи друг свят от познатия й. Докато го изучаваше в игри, които започваха в Гинат Дания, а после я отвеждаха надалеч, тя започна да вижда истината. Светът беше толкова голям, че сякаш продължаваше безкрай, страна след страна, а нататък — още по-далечни страни. Умът й не го побираше.
По-късно Куутма й разказа, че това било нещо обичайно. Много млади мъже и жени, обучаващи се за Предвестници, преживявали нещо като концептуална парализа, когато излизали от Гинат Дания за първи път и навлизали в огромните страни на адамитите. Някои никога не се съвземали и не успявали да станат истински Елохим. Други се приспособявали, но пък развивали психози, когато били навън. И изглежда този проблем се задълбочаваше при всяко ново поколение, вероятно поради огромната пропаст между Гинат Дания и света на неизбраните.
Момичето оцеля от екзистенциалната криза, като разглеждаше света от естетическа гледна точка. Мащабът бе инструмент, използван от художниците с цел постигане на определен ефект. И колко велик наистина беше Господ, творил върху платно, толкова гигантско, че милиони мъже и жени можеха да изживеят живота си върху него.
Обучението продължи. Всяка седмица, всеки ден тя се отдалечаваше все повече от хората, с които тренираше. В ръкопашния бой редовно размазваше противници, много по-едри и силни от нея. Волята й бе като опъната струна в дребното й стегнато тяло.
Отличи се в използването на оръжия.
Отличи се в стратегическо и тактическо мислене.
Отличи се в издръжливост.
Отличи се в интелигентност и събиране на информация.
За съучениците й бе въпрос на чест да се съревновават с нея. А ако някой я победеше в нещо, макар и само временно, той се хвалеше с постижението си в продължение на месеци.
Много от момчетата в групата проявяваха романтичен интерес към нея. Също и много от момичетата, тъй като в племето нямаше задръжки относно онова, което адамитите наричаха хомосексуалност. Девойката обаче показа ясно на всички, че не се интересува от вниманието им. Всъщност тя се боеше от интимността така, както другите се страхуваха от самотата. Да допусне някого в живота и леглото си, да изрича непремислени думи в страстта си беше идея, която едновременно я възбуждаше и отвращаваше. И веднага щом изпиташе интерес към някого, независимо дали беше момче или момиче, макар че повечето бяха момчета, отвращението надмогваше възбудата. Можеше да си представи физическия акт на секса, но останалото бе прекалено изнервящо.
Когато най-после се отдаде, актът напомняше повече за насилие, отколкото за любов. Беше през третия и последен ден на полево състезание и нейният отбор се съревноваваше с друг, много по-добър от тях, който ги бе надхитрил още в самото начало. Ако тя беше водачката на групата, щеше да се справи и в крайна сметка да извоюва победа. Но водачите се избираха случайно и нейният бе импулсивно момче на име Деш Нахир, което не бе подходящо за задачата.
На третия ден отборът бе приклещен в неудобна за защита позиция на дъното на плитко дере и унищожен от енергична атака, която ги остави покрити от глава до пети с червена боя, която символизираше кръв.
Момичето трябваше да прекара три часа, легнало на мястото, където го застреляха, преди да се чуе тръбата, известяваща края на битката.
Веднага щом успя да се раздвижи, то намери водача на отбора, който се преобличаше в съблекалнята, и се хвърли върху него. Не го удари, нито го срита, само притисна тялото си към неговото, така че униформата му да се омаже с червена боя от нейната. По този начин той щеше да е задължен да поеме част от срама, който всъщност си беше негов, а не неин.
Но във вълнението й, макар и доминирано от гняв и безпомощност, имаше и други чувства. Притискането на тялото й към това на Нахир възбуди емоции, които не бяха неприятни, а когато той я целуна колебливо и уплашено, тя отговори.