Выбрать главу

Връзката им продължи пет седмици, достатъчно дълго, за да й покаже, че е била права още от самото начало: раздразнението и отегчението от близостта на човека, когото си допуснал до себе си, надмогваха възможните удоволствия. Тя съобщи на Нахир, че слага край на отношенията им. Огорчението му бе адски силно и той дори забрави за достойнството си и започна да й се моли, но тя му обърна гръб и се отдалечи.

Имаше и друга връзка, с едно момиче, четири години по-голямо от нея. Започна я, за да се увери, че причината за провала на предишната не е само изборът на неподходящ човек. Резултатът обаче бе същият, макар че отношенията им продължиха малко по-дълго и завършиха доста по-бурно.

Девойката се обучава три години. Не беше достатъчно дълго, но тя знаеше, че времето им е кратко. Усещаше това по начина, по който учителите ги подтикваха, и по факта, че понякога, когато вдигаше глава от упражненията на тепиха или в класната стая, виждаше самия Куутма или един-двама от ангелите му, които я наблюдаваха внимателно.

Учителите не се безпокояха от високия процент напускащи. Един по един учениците изпадаха, след като се проваляха на някой изпит, или просто спираха да посещават упражненията по някаква причина, която момичето не разбираше.

През третата година започнаха да взимат келалит. Първия път, когато младата жена го взе — само малка капка от прозрачната течност върху езика — й се стори, че заливат мозъка й с течен азот. Всичко стана невероятно остро, ясно и адски бавно. Чувстваше се едновременно силна и мъртва, сякаш тялото й бе пълно с разтопен метал, който сега се бе охладил и втвърдил в ужасяваща машина с нейната форма.

Изкараха я на тепиха и й изпратиха трима противници едновременно. Всичките бяха Елохим като нея, но без да са получили от лекарството. Боят продължи деветдесет секунди. После тя повърна зверски и лежа будна през по-голямата част от нощта, разтреперана и изпотена.

— Това е отрова — обясни й учителката Ушана, когато попита. — Точната формула знаят само химиците, които я произвеждат, но всичките й производни са смъртоносни. Адамитите употребяват дрогата за удоволствие и се пристрастяват към нея. Взимат все по-големи дози и накрая мозъците и телата им умират от натрупаните токсини.

Момичето бе шокирано и уплашено въпреки желязната си воля. Загубата на контрол се намираше на едно от челните места в списъка му със страшни грехове.

— По какво се различава начинът, по който ние използваме дрогата? — попита то с надеждата да получи успокоение.

— Не получаваме удоволствие от нея — отговори Ушана.

По-късно Куутма й обясни, че има и нещо повече. Каза й, че дрогата, която бе едновременно проклятие и благословия, не е обикновено вещество, а смес от много, като някои от тях воюват едно с друго. Основната й съставка предизвиква еуфория и усещане за безмерна сила, но замъглява мозъка и затъпява сетивата. Келалитът пък засилва сетивата и ускорява физиологичните процеси. Притокът на информация през нервите се засилва, което означава, че възприемането и действията са много по-бързи. Дрогата поддържа основното усещане за сила и радост, за да накара този, който я приема, да не изпитва болка, която по принцип би го разсеяла или дори обездвижила. От мръсното и срамно удоволствие на адамитите химиците на племето бяха изработили могъщо оръжие за воините.

И смъртоносно. Причината за смъртта на повечето Елохим, които живееха сред неизбраните, бе ефектът от келалита.

През следващите седмици и месеци девойката свикна с употребата на това оръжие с две остриета, на тази предателски смесена благословия. През лятото на третата година вече можеше да понесе пълна доза келалит въпреки дребното си тяло и да функционира със засилена възприемчивост и издръжливост в продължение на часове. Освен това свикна да се справя с физиологичните и емоционални сривове, които неизменно следваха употребата на дрогата.

Отново тя бе пример за всички останали. Модел, който следваха и имитираха. Когато друга ученичка, Езали, умря от свръхдоза келалит и вкочаненото й посивяло тяло бе пренесено през общежитието в пълна тишина, невяра и отрицание, девойката осъзна, че това да си начело на класа си има и отрицателни страни. Езали се бе опитвала да стане като нея.

След това момичето странеше от останалите още повече. И преди не бе окуражавало обожанието на съучениците си, но сега вече отхвърляше всички покани нарочно грубо. Не искаше повече смъртни случаи на съвестта си.