Куутма се обърка от неочакваната молба.
— Няма да мога да свърша работата, ако им кажа коя съм — обясни девойката, приковала очи в него, за да му покаже, че думите му не са я разстроили или засрамили.
Куутма се замисли.
— Така е — призна той. — Вероятно си права.
— Ще бъда Диема — реши тя.
Думата означаваше семенца от смокиня, нещо леко, което пътува надалеч с вятъра. За нея имаше и буквално, и иронично значение. Щеше да пътува надалеч, но възнамеряваше да го направи по своя воля.
Бездруго никога не беше харесвала името Табе. Напомняше й прекадено много за майка й.
18.
Диема заживя сред народите и изучи обичаите им. Мислеше, че вече ги знае, но откри, че има разлика между ръководените от учителите й пътувания и тази велика одисея, това страхотно пътешествие в непознатото.
За да оцелее в света на адамитите напълно сама през повечето време, Диема нямаше друг избор, освен да се нагоди към него, което бе тежка задача. Ходеше на случайни срещи и сбирки, групи за подкрепа, купони за запознанства, караоке вечери по баровете, бизнес семинари, рок концерти, вечерни класове и групи за молитви. Профучаваше през тях като екзотична частица през резервоар с пяна, натрупвайки маса и бързина, усвоявайки ролята си. Беше млада и доста привлекателна, но все още не можеше да контролира напълно сигналите за общуване, които изпращаше, затова повече от веднъж се озова в ситуации, в които рискуваше да я нападнат или изнасилят. Но тя се справяше с лекота с мъжете, които я заплашваха, и показа справедливост, като само ги нараняваше, но не ги превръщаше в инвалиди. Всеки от тези инциденти беше урок за нея. Никога не бе предполагала колко важен е сексът сред неизбраните и колко голяма част от ежедневния им живот е посветена на него.
Тази част от задачата на Диема, която Куутма бе нарекъл „приспособяване“, нямаше срок. Тя сама трябваше да реши кога е готова да продължи. Нужни й бяха три месеца. Отчасти се дразнеше от загубата на време и устрем, но от учителите си бе научила колко важно е търпението, когато искаш да си стъпил здраво на земята. Ако се наведеш извън центъра на тежестта си, дори и най-слабият противник може да те повали. А тя не възнамеряваше да допусне подобна грешка.
Или пък просто отлагаше. Някои от нещата, които откри тук сред хората, й подействаха по неочакван начин.
Например телевизията. Първия път, когато пусна телевизора в хотелската си стая, тъй като изпитваше нужда от някакъв шум, попадна на нарисувана котка, която преследваше нарисувана мишка през безкрайна къща. В продължение на пет минути седя като хипнотизирана. Как бе възможно да съществуват такива идиотски шедьоври? Кой идиот гений ги беше създал?
Анимационните филмчета станаха неин грях. Винаги, когато й се налагаше да убие време някъде, където имаше телевизор, тя търсеше детските канали и седеше с часове, погълната от света на говорещи зайци и патици, на временната смърт и трагикомичните перипетии на тази велика компания.
Анимационните филмчета бяха барикада срещу кошмарите. Диема често сънуваше как убива момчето, чието име — Роналд Стивън Пинкъс — просто не можеше да забрави. Но в сънищата й смъртта му бе сизифовски труд, който винаги трябваше да започне отначало още в мига, щом свърши. Будеше се със сълзи по лицето и се мразеше заради тях. Те бяха признак на вътрешна слабост, която трябваше да изолира и унищожи. Роналд Стивън Пинкъс бе накарал някаква малка част от нея да започне война с всички останали. Но тя беше силна и издръжлива и бе убедена, че ще надвие нежеланата частица. Щеше да разбере, че е спечелила, когато кошмарите престанат.
Малко по-късно реши, че е готова. Беше чела дадените й от Куутма документи безброй пъти, знаеше ги наизуст и бе избрала откъде да проникне.
Най-основното тайнство на Предвестниците бе приемането на келалит. Бер Лусим и последователите му със сигурност не се бяха отказали от него и макар да можеха да се снабдят с оръжия и припаси откъде ли не, основните съставки на смъртоносната дрога бяха трудни за намиране. Диема проучи няколко търговци, които Бер Лусим познаваше, и избра един от тях. Той бе прочут с дискретността си и бе използван редовно от предишния Куутма в дните, когато Бер Лусим все още бе сред избраните.
Първият й избор се оказа безплоден, а също и вторият. Но три явно беше щастливото й число. Бе наблюдавала третата къща в Париж по-малко от седмица, когато видя пратеника на Бер Лусим, човек, когото познаваше от досиетата на Куутма, да идва да прибере покупката. Проследи го отдалеч и намери строежа, в чиито бараки се намираше френската резиденция на Дявола.