Тя действаше бавно и предпазливо. Не приемаше нищо за даденост. Наблюдаваше, премисляше и не бързаше. Беше войник, чието сърце се радва на предстоящата задача.
През следващите няколко месеца Диема си изгради ясна представа за мрежата на Бер Лусим. Беше много по-малка от тази на Куутма, разбира се. Все пак се състоеше главно от членове на собствената му група, които се бяха откъснали от племето по същото време като него.
Научи за разкола, като подслушваше разговорите им. Притежаваше усилвател със самонасочване, изработен за американската армия, натъпкан с безброй нива интелигентни филтри за шум. Можеше да го нагласи така, че да чуе през три стени. Подслушваше просната по корем върху покривите на къщите и междинните спирки на Бер Лусим, затворила очи и изключила външния свят, съсредоточена само върху звуците в усилвателя. Сдоби се с това, от което се нуждаеше.
Изучи децентрализираната командна структура на Бер Лусим. Воините на негово разположение бяха по-малко на брой от истинските Елохим, но все пак повече, отколкото бе очаквала. За нейна изненада той бе успял да привлече и други Предвестници, които преди бяха смятани за верни. Очевидно Шеколни не беше сам в недоволството си от новата Гинат Дания.
Научи, че Бер Лусим разчита много на двама от лейтенантите си — Елиас Шъд, който беше тъп, брутален и опасен като дерайлирал влак, и Хифела, Лицето на черепа, много по-опасен и почти толкова бърз като самия Бер Лусим.
Научи за книгата на Толър, която не би трябвало да я изненада. Толър вече беше познат на Елохим, а мозък като този на Бер Лусим очевидно би го намерил за страшно привлекателен. Но не Бер Лусим беше този, който ръководеше всичко, а Шеколни, опозореният старейшина, наричан Пророка от Бер Лусим и хората му. Лусим явно бе сведен до по-дребната роля на изпълнител, с негово съгласие, разбира се, а извратената, но свирепа лоялност на последователите му бе прехвърлена към Шеколни. Отнасяха се към него с почтителност и му се подчиняваха безпрекословно.
Най-шокиращо бе онова, което той ги караше да правят.
Диема се върна при Куутма и му разказа какво бе открила: как ренегатите Елохим изгарят всички екземпляри от книгата на Толър по света, с изключение на своя собствен, и убиват всеки външен човек, който може да я е прочел.
Куутма дори не се престори на изненадан.
— Вършили сме подобни неща, за да предпазим собствените си писания — напомни й той.
— Да, за да ги предпазим — съгласи се Диема. — Но това е повече от предпазване.
После тя му разказа какво прави Шеколни и какво се надява да постигне с това.
Куутма се засмя. Но смехът му бе изпълнен с невяра и горчивина.
— Страхотна работа — каза той. — Стотици хиляди с един удар. Може би дори милиони. Той предизвиква Господ да се намеси, макар да се преструва, че се вслушва в божиите думи. Игра на предизвикателство срещу небесата.
— Каква игра? — попита Диема и Куутма й обясни правилата.
Двама мъже се впускат в действие, което ще ги унищожи — например карат коли една срещу друга със скорост, достатъчно висока за смъртоносна катастрофа. И губи този, който отбие настрани.
— Не вярвам, че Господ ще си играе на това — отбеляза тя мрачно.
— Малка сестричке — отвърна Куутма, — със сигурност го прави. Но не Той шофира колата. Избира си пълномощници. И на този етап избра теб.
— Ти ме избра, Танану.
— Вярно е. Но кои са обстоятелствата, които те превърнаха в правилния избор? Те не зависеха нито от мен, нито от теб. Провидението се движи чрез нас в собствената си посока и тя се различава от нашата до такава степен, че преминаването му може да ни навреди. Можем само да се надяваме, че ще оцелеем, след като волята Му бъде изпълнена. Не можем да искаме да разберем.
Той се вгледа в Диема замислено.
— Постигна голям успех за много кратко време.
— Благодаря ти, Танану.
— Но едно от нещата, които си извършила, не ме прави щастлив, малка сестричке. Изпълва ме със страх.
Лицето на Диема остана безизразно, но стомахът й се сви.
— Не съм сторила нищо, с което да проваля плана ти, Танану — каза тя.
— Разбира се, че не си — съгласи се той. — Но по време на странстванията си се отклонявала от задачата, за да проучиш въпрос, който не е свързан с нея.