Той увеличи снимката. Хедър Кенеди се отдалечаваше от камерата, лицето й бе обърнато в профил. На около петдесет метра от нея се виждаше по-ниска фигурка, слабо момиче в черни джинси и бяла тениска. Гърбът му бе към камерата и лицето му въобще не се виждаше.
Манолис кликна с мишката и образите започнаха да се сменят бързо. Той бе изпреварил момичето и бе продължил да го снима. Образите се изкривиха още малко, но фокусът бе идеален.
Главата на момичето се виждаше добре, но не и лицето. Сякаш беше усетило камерата, то се бе извърнало от нея така, че Манолис бе уловил само тила му.
— Щях да се върна за още един опит — каза той с извинение в гласа. — Но реших, че няма да се получи. Нали знаеш как понякога разбираш, че някой е включил радара си. Е, това момиче определено бе включило своя. Не исках да го уплаша. Но ми изглежда съвсем същото.
— Да, определено е същото — потвърди Тилмън. — И аз не успях да видях лицето му. Значи досега следеше мен, а сега следи Хедър. Успя ли да го проследиш до източника?
Манолис наведе глава засрамено.
— Съжалявам, Лио. Загубих я. Не знам дали ме видя. Мисля, че просто я бива в занаята й. Вървеше на зигзаг, а аз все пак карах мотор. Тръгна по улица „Онслоу“. А по нея има стръмни стъпала. Не мога да карам там. А ако бях разкарал мотора и тя ме бе забелязала, щеше да разбере защо съм там. Трябваше да я оставя да си иде. После заобиколих до Сафрон Хил, но нямаше и следа от нея. Изчезна.
— Не се тревожи, Мано. Свърши чудесна работа. Но стой свободен. Може да ми се наложи да поискам още нещо от теб.
— Всичко е включено в цената. Разполагаш с мен още три дни.
— Даде ми всичко, което исках. Ако направиш това, ще ти платя премия. Но няма проблеми, ако откажеш, защото рискът се увеличи значително.
— Никога не съм искал да си държа главата сведена, Лио. Единственият начин да избегнеш всички рискове е да си мъртъв. Какво искаш да направя?
— Все още нищо — отговори Тилмън. — Хедър каза, че била нападната снощи, а това момиче я е спасило. Ще отида да огледам терена. Може да открия нещо, което да използваме. Защото това, което най-силно искам в момента, е да се запозная с това момиче и да го попитам какво си мисли, че прави.
Манолис сви рамене.
— Тук съм, ако имаш нужда от мен — каза той. — Само още нещо, Лио. Ако трябва да видиш приятелката си отново, по-добре го направи някъде другаде.
Тилмън се изненада.
— Защо така, Мано? Струва ми се, че Хедър е точно твоят тип.
— Точно така — потвърди Манолис. — Но и Кейтлин мисли така.
22.
Матю Джукс се предаде бързо, след като чу за парите, но в списъка с файловете на Алекс Уелс, който връчи на Ръш потайно в нишата, където се намираше машината за кафе, имаше над петдесет страници, а имената на файловете не подсказваха нищо за съдържанието им.
— Има ли начин да разгледаме тези файлове на друг компютър? — попита Ръш.
— Където пожелаеш — отговори Джукс.
По принцип той беше недружелюбен тип с кисела физиономия, но съчетанието от пари и възможността да се изфука го бе направило учудващо любезен.
— Всичко това се намира в мрежата. Дори ако го съхраниш на собствения си драйв, в края на деня има сто процента бекъп. Това е стандартната политика.
— Значи можеш да ме уредиш да видя файловете на Уелс на моята собствена машина?
— С удоволствие.
Всъщност Джукс направи още повече. Фалшифицира временен административен пропуск за Ръш, който му даде пълен достъп не само до файловете на Алекс Уелс, но и до потребителската му история. Това означаваше, че Ръш можеше да види какво бе правил и кога го бе правил, кои файлове бе отварял за най-дълго и дори кои бе принтирал.
Резултатите бяха изненадващи. Като личен асистент на Алън Шол, повечето от времето на Уелс трябваше да е поделено между журнала и входящата кутия на Шол. Всъщност той очевидно се бе справял с основната работа в началото на всеки ден, включвайки се в мрежата още в седем сутринта. След това беше оставял имейлите без внимание, а бе разглеждал стотици страници с неща, които изглеждаха пълна дивотия — случайни редици числа и букви, разделени от черти.
— База данни — небрежно отбеляза Джукс. — Изглежда по този начин, ако не минеш през клиентския сървър. Не можеш да ги отвориш като файлове, както правиш с текстовите документи.