Тилмън кимна.
— Добра идея — каза той.
Екранът на портативния телевизор бе около осем квадратни сантиметра и картината не беше по-добра от звука. Показваше изкривен образ, влошаван често от смущения, които приличаха на вихрушка от точици.
Кльощавият безмълвен тийнейджър, който отговаряше на „нашия Кевин“, се заигра с копчетата на телевизора, плейъра и отново с телевизора. Картината се размазваше и проясняваше, но след известно време стана ясно, че няма да се подобри много. Профучаха набързо през записа от предишния ден, дванайсет часа време, скупчени в две-три минути запис. Типът с дебелите стъкла на очилата беше дежурен през цялото време, с изключение на няколко отивания до тоалетната, по време на които бе заместван от Кевин.
— Ето — каза мъжът най-после, посочвайки екрана с дебелия си пръст.
Кевин замрази образа, но между кадрите, и момичето затанцува напред-назад на входа на магазина. Тийнейджърът изруга тихо и занатиска различните копчета, докато образът се стабилизира. Но беше толкова неясен, че Тилмън се протегна и натисна „Плей“, за да изгледа целия запис от начало до край. Можеше да научи повече за момичето, докато то се движи. В действията му се долавяха пестеливост и внимание, стегнатостта на пружина или на балерина, очакваща появата си на сцената.
Той върна записа отначало и загледа как момичето влезе в магазина, избра списанието след кратък оглед на горния рафт и го представи на магазинера.
— Значи е тя? — попита продавачът. — Онази, която търсиш?
— Можеш ли да го увеличиш? — обърна се Тилмън към Кевин, пренебрегвайки въпроса на продавача.
— Малко — промърмори момчето, като задържа един от бутоните и централната част на образа се увеличи.
Лицето на момичето изпълни екрана.
Беше привлекателно лице със сърцевидна форма, големи тъмни очи, обрамчени от къса, щръкнала нагоре коса. Но девойката беше прекалено бледа, достатъчно бледа, за да я помислиш за анемична или съвземаща се от наскоро прекарана болест. Или от израстването си под земята, помисли си Тилмън, в град, който никога не вижда слънцето. Е, какво мислиш за външния свят, принцесо? Вероятно не си много наясно, тъй като са те пуснали навън само за да ловуваш.
Той върна записа, за да го изгледа отново, но отиде прекалено назад, още преди влизането на момичето в магазина. Навън пред витрината едва видими хоризонтални очертания бяха последвани от вертикални. После вратата се отвори и момичето влезе вътре бързо, устремено към спасяването на живота на Хедър Кенеди.
Какво беше видял току-що?
Той върна записа отново и се вгледа в неясните очертания. Нещо се движеше по тротоара или улицата. После някакво накланяне, бързо движение.
След това вратата се отвори.
Отново. Не можеше да схване. Отново. Увеличи звука и чу ръмжене, което спря, преди момичето да влезе в магазина. Всъщност спря още преди накланянето. Разбира се.
Тилмън се завъртя към магазинера.
— Пристигнала е на мотор — каза той. — Нали?
Лицето на продавача се озари.
— Да — съгласи се той. — На мотор беше. Помня, защото нямаше каска. И точно затова я заговорих. Казах й, че някой ден ще се пребие, ако кара без каска. А тя ме изгледа презрително, сякаш въобще нямам право да говоря с нея.
— Помниш ли нещо за мотора?
Мъжът сви рамене.
— Съжалявам. Нищо не разбирам от мотори.
— Абсолютно нищо? Цвят? Украси? Един или два ауспуха?
— Всъщност — обади се Кевин — беше „Дукати Мултистрада 1200“. Спортната версия в червено и сребърно. Гуми „Пирели Скорпион“. Имаше и странични кошове.
Двамата по-възрастни мъже се вторачиха в хлапето, магазинерът — в тъпо учудване, а Тилмън — с нещо като уважение.
Кевин се изчерви.
— Но беше свалила ветрозащитното стъкло — промърмори той.
24.
Х. Фосман. Н. О. Деклерк. Ф. Джулиани. С. Рейк. Дж. Лийвис. Д. Уенсбъри. А. Дейвис. И така нататък.
Ръш почти нямаше за какво да се хване, но реши, че повечето хора, които бяха поискали „Тръба, възвестяваща възмездие“, го бяха направили по професионални причини, а не от любопитство. Настанен в кабинета на Емил Гасан, където надали щяха да го безпокоят, той започна да вкарва имената в търсачка заедно с няколко допълнителни термина като „Гражданска война“, „Английска история“ и „седемнайсети век“.