— Няма ли начин да го извършим с финес? — попита той. — Да проникнем и да се измъкнем, без никой да ни усети?
Намираха се в задната стаичка на „Пантеонът“ и Манолис отново седеше зад бюрото. Беше захвърлил „Линукс“, който бе обичайната му система, и се бе върнал към някаква командна структура в зелен текст на черен фон, която се движеше адски бързо. Екраните бяха пет на брой, отварящи се един от друг и връщащи се обратно в накъсана каскада.
— Иска ми се — промърмори той разсеяно. — Но никой няма право на достъп до тези данни в реално време, Лио. Дори не и правителството. Трябва да разбереш, това не е само една система от камери. А хиляди системи, милиони отделни машини, повечето поставени от местните градски съвети за контрол над пътното движение или наблюдение на рискови обществени места. Полицията, армията, МИ5 и МИ6 дават нареждания за издирване чрез тези системи и получават достъп. Но те следват протокола, минават през необходимите канали и чакат. А това, което ние правим, е различно. Ние ще разпитаме всички системи едновременно.
— И можеш да направиш това? — възхити се Тилмън.
Манолис въздъхна тежко.
— Мога да го направя, по дяволите. Но не за дълго. Веднага след като вляза, всяка система ще докладва за проникване и всеки оператор ще се опита първо да ме изхвърли, а после да ме открие. И ще успеят, ако им отпуснем достатъчно време. Заместващите сървъри, дори и най-добрите, не са създадени да устоят на подобно ниво на проникване. Затова, преди да открият местонахождението ни, ще си вземем онова, което ни трябва, и ще изчезнем. Номерата, моля.
Тилмън му подаде сгънат лист, на който бе написал пет различни регистрационни номера. Манолис ги вкара един по един в търсачката в долния десен ъгъл на екрана. Направи го грижливо, проверявайки цифрата след всяко тракване по клавиатурата. Всички номера принадлежаха на мотоциклети, закупени в Обединеното кралство през последните шест месеца. И всичките бяха „Дукати Мултистрада“ в червено и сребърно със странични кошове и гуми „Пирели Скорпион“. Тилмън бе усетил непоколебимата увереност в гласа на Кевин, придружена от желание и копнеж, и би заложил живота си на точността на описанието. Дори най-простата „Мултистрада“ беше скъпа играчка, а машината, направила такова впечатление на момчето, явно бе изработена по поръчка. Това беше единственото, което им даваше шанс да открият мотора.
Из улиците на Англия бяха монтирани 4,2 милиона камери и голяма част от тях използваха система за оптическо разпознаване на регистрационните номера на колите. Така че на теория, ако съберяха всички данни от камерите, в които Манолис можеше да проникне, щяха да получат пет линии, разпрострени из пространството и времето, като всяка щеше да представлява пътя на един от петте мотора. Само една от линиите би пресякла магазинчето за цигари на улица „Файнс“ в Пимлико и тя беше целта им.
Манолис завъртя леко напрегнатото си лице към Тилмън.
— Готов ли си?
— Какво искаш да кажеш? Единственото, което трябва да правя, е да стоя тук, Мано. Действай веднага щом духът ти се раздвижи.
Манолис тракна по клавишите.
— Аз съм атеист — промърмори той. — Но много лош атеист. Да се надяваме, че господ ще вземе това предвид.
Прозорците по екрана се размърдаха като тесте карти, размесвано от професионалист, и се подредиха отново.
— Влязохме ли? — попита Тилмън.
— Да. Чакай, чакай, да, вече имаме победител.
— Така ли?
Манолис дръпна едно от прозорчетата настрани.
— Това са данните от централен Лондон — обясни той. — А този мотор с номер TC62BGZ е навсякъде.
— Бил ли е в Пимлико снощи?
— Ще те уведомя веднага щом разбера. Но предишния ден е бил в Клеркънуел. Това е тя, Лио. Чувствам го с душата си.
— С атеистката си душа.
— Да не мислиш, че християните имат монопол? Да, с атеистката ми душа.
Манолис замълча за момент, после изруга.
— Мамка му!
— Какво става? — попита Тилмън, но видя, че тестето намалява.
— Засякоха ме. Добра охрана. Прекалено добра, за да приемат бонбончето, което им предлагам. Не си правят труда да ме следят, а просто затварят системата, за да прекъснат връзката. Така че…
— Така че?
— Проникването се превръща в отвличане.
Дългите елегантни пръсти на гърка се движеха светкавично по клавиатурата.
— Сега контролирам движението из цял Лондон. Поздрави ме, Лио.