— Ти си подходящият човек за работата — отвърна Тилмън. — Това обаче не ги ли улеснява да ни открият?
— Да. След като се оттегля. В момента…
Манолис замълча отново и се съсредоточи върху информацията на екрана. Тилмън не каза нищо и го остави да работи.
— Готово — най-после каза Манолис. — Почти приключих. Лио, свали флашдрайва от машината, когато ти кажа.
Флашдрайвът беше яркожълт и украсен с усмихнатото лице на анимационно пате. Не беше знак за ирония, а просто част от много продукти, които Манолис бе купил евтино от продавач на едро. Възможностите на миниатюрното уредче го интересуваха много повече, отколкото вида му. Тилмън хвана малкото парченце пластмаса с показалеца и палеца си и зачака нареждането на приятеля си.
— Сега — каза Манолис и той изтегли флашдрайва.
В същия миг Манолис разпери ръце над клавиатурата и натисна четири-пет клавиша едновременно. Задържа така, докато останалите прозорци заизчезваха един след друг и накрая остана само един. На него актьорът Уилфрид Брамбъл говореше безмълвно на фона на метални рамки за легла и изхвърлени автомобилни гуми.
Манолис вдигна ръце от клавиатурата и размърда пръсти.
— Готово — ухили се той. — Смърт за тираните.
— Смърт? — повтори Тилмън.
Манолис сви рамене.
— Е, не точно смърт. Зависи от мнението ти за класическите британски комедии. Аз лично смятам, че „Стептоу и син“ беше страхотна. Така че давам на контрольорите на движението безплатен даунлоуд за първи и втори сезон. Това трябва да им попречи да ни проследят. Трудно е да се плува срещу течението, дори когато течението е по фиброоптичен кабел.
После Манолис извади очукан вехт лаптоп, за да провери данните, които бяха откраднали. Първоначалните му инстинкти не го излъгаха: регистрационният номер TC62BGZ бе записан от камера на площад „Винсънт“ в 11:30 предишната вечер. На самата улица „Файнс“ нямаше камера, но площадът бе достатъчно близо, а и придвижването на мотора през последните два дни им даде потвърждение. Беше записан шест пъти в Излингтън, на улица „Сейнт Питър“, а същия следобед и на улица „Онслоу“.
— Нищо чудно, че си я изгубил — отбеляза Тилмън. — Мислел си, че тя още ходи пеша. А докато ти си заобикалял, тя се е метнала на мотора. И вероятно е минала точно покрай теб.
— Едва ли — възрази Манолис. — Може да пропусна някои неща, но никога такъв мотор.
— Съжалявам — сухо отвърна Тилмън. — Не исках да проявя съмнение в професионализма ти. Добре, Мано, да изготвим план на действие. Искам да се запозная с това момиче. Колко можеш да ме приближиш към него?
— Мога да те стоваря в спалнята му. Меко като перце.
Тилмън се намръщи леко, защото момичето беше на половината на неговите години, а и бе видял кървавото доказателство за това на какво е способно в спалнята.
— Ще се задоволя и с предната врата — каза той. — И ще нося ботуши с железни налчета, за да ме чуе, че се приближавам. Не съм в настроение за самоубийство.
Телефонът звънна и Манолис вдигна. Каза два пъти „Да“, после го подаде на Тилмън.
— Приятелката ти — съобщи той.
— Коя приятелка? — учуди се Тилмън.
— Онази, която жена ми няма да одобри.
Тилмън взе телефона.
— Здрасти, Хедър.
— Помоли да те уведомя, ако потегля нанякъде.
— И накъде потегляш?
— Авранш. Нормандия. За един ден.
— Добре. Обади ми се, когато се върнеш.
— Ще го направя, Лио.
Тилмън затвори и върна телефона на Манолис.
— Кейтлин няма за какво да се притеснява — успокои го той. — Хедър има по-изискан вкус.
Манолис поклати глава тъжно.
— Жалко. Щяхме да сме чудесна двойка.
— Утеши се с работа — предложи му Тилмън.
И Манолис го направи. Лио реди пасианси три часа, докато старият му сержант обработваше безкрайните данни, съпоставяше и елиминираше.
— Ето — каза той накрая. — Мисля, че се справих, Лио. Това е мястото, където момичето ти е прекарало повечето си време през последните три дни. Имам предвид, цялото време, когато не е наблюдавало теб или изисканата блондинка.
— Къде е? — попита Тилмън, като остави картите настрани. — Къде живее?
— Очевидно в склад — отговори Манолис убедено. — На промишлен обект в Хейз — добави той и погледна приятеля си със съмнение. — Вероятно това е редовната й работа.