26.
Кенеди се натъкна на много повече проблеми, отколкото очакваше, когато започна да издирва книгата на Толър. Нае компютър в библиотеката на Чаринг Крос и опитвайки се да не буди спящите скитници, които използваха читалнята за спалня, успя да намери двайсет и три екземпляра от „Тръба, възвестяваща възмездие“, вписани по едно или друго време в каталозите на различни библиотеки в света. Това правеше книгата едва ли не толкова дефицитна, колкото Библията на Гутенберг.
Но всъщност беше много по-дефицитна, защото след като започна да звъни по телефона, Кенеди откри, че всеки от търсените екземпляри е продаден, изгорен, откраднат или просто изгубен през последните няколко години. Не можеше да се сдобие с книгата по никакъв начин.
Е, може би парите щяха да помогнат. Тя се обади на Джон Партридж, който възнегодува, че го карат да търси игла в купа сено. Но й звънна след около час и докладва, че е намерил един екземпляр. Или нещо почти толкова добро.
— Какво означава това? — попита Кенеди подозрително.
— Ами опитах очевидното — отговори Партридж. — Мислех, че най-лесното нещо на света ще е да намеря книгата сканирана или в електронен вариант. Повечето книги ги има онлайн. Но се сблъсках с каменна стена. И не поради липса на опити. Много линкове, които би трябвало да доведат до книгата ти, се оказаха задънени улици. Сайтовете бяха напълно заличени.
— Е, и?
— Дигитално унищожение, скъпа Хедър. Някой е нападнал сайтовете свирепо, унищожил ги е и после е посипал земята със сол.
— Но това може въобще да не е свързано с нашия текст — промърмори Кенеди.
— Ако ставаше дума само за един сайт, щях да го мисля за съвпадение. Но след половин дузина започваш да се съмняваш.
— И колко пъти се натъкна на това, Джон?
— Повече от половин дузина. Накрая извадих късмет, като се насочих към стари данни. С други думи, стари съхранени данни от вече несъществуващи сайтове. И там открих добрите новини.
— Има добри новини?
— Мястото, където намерих откъса, беше скрипторий, място за преписване на ръкописи в Авранш, Северна Франция. Нямат екземпляр от книгата, но имат препис от нея.
— И могат да ми го изпратят? Това е страхотно.
— Чакай малко, бивши сержанте. Те абсолютно отказаха да пуснат преписа онлайн или да го изпратят във файл, защото вече не разполагат с оригиналния текст, с който да го сравнят. Имали екземпляр от истинската книга, но бил унищожен при инцидент преди няколко години. Няма начин да удостоверят автентичността на преписа и уредниците не искат да поемат отговорност. Но ще ти позволят да го разгледаш, ако се появиш лично. Началникът на отдела по опазване се казва Жил Бушар. Той е приятел на приятел на приятелка, с която бях близък навремето. И заради нея е готов да пренебрегне някои от правилата и да ти направи услуга.
— Дали току-що чух любовна история, Джон? — попита Кенеди. — Не, не, знам, джентълменът никога не разказва. Слушай, това е страхотно. Наистина. Ако ти дължах една бира преди, сега вече е цяла пивоварна.
— Не пивоварна, а спиртна фабрика, моля. Любимата ми отрова е шотландско уиски.
— Чудесно. Други предпочитания?
— Изненадай ме.
Кенеди затвори и завъртя още няколко телефона. Последното й обаждане беше до Ръш.
— И сега какво? — попита той. — Заминаваш за Франция?
— Вече си купих билета. С „Евростар“ до Париж, оттам с обикновен влак до Рен и още осемдесет километра с кола под наем. Ще се върна утре.
— Трябва да ме вземеш с теб.
Ръш изрече това небрежно, но тя долови копнежа му.
— Имаш нужда от някого, който да ти помага и да стреля по тях, ако те пипнат отново.
— Да — съгласи се Кенеди. — Но не мога да си позволя да платя и за теб.
Нито пък да понеса още смъртни случаи, помисли си после.
— Виж какво можеш да откриеш за живота на Толър — предложи му тя.
— За живота му ли, Кенеди?
— Да. Помисли си. Аз преследвам творбата, ти преследваш човека. Ние с теб сме рогата на бизона, Бен.
— Ти си рогата на бизона. Аз съм размаханата му опашка, която прогонва мухите. Рогата не издирват разни дивотии в „Уикипедия“. Защото точно това ме караш да правя.
— Говоря сериозно — каза Кенеди. — По някаква причина Толър е изключително важен за Племето на Юда. Ако знаем какъв е бил, може да успеем да разберем тази причина.