Той премисли предимствата и недостатъците. Всъщност това беше добър знак — бе решила да му запуши устата, вместо да го реже. Но пък той не искаше да седи със запушена уста.
Ала ако тя се приближеше достатъчно, за да увие лентата около устата му, той можеше да направи нещо.
Да премести тежестта си в критичния момент и да я избута от сеновала. Знаеше обаче, че това няма да стане. Дори и двете му ръце да бяха свободни, момичето можеше да го направи на парчета.
А и какъв ли беше той, по дяволите? Тя го беше нарекла „момче“, а той със сигурност бе поне една година по-стар от нея, ако не и повече. И досега не бе направил абсолютно нищо, освен да бъде набит, завързан, разпитан и уплашен от нея.
— Това са наистина малки цици — каза той след дълго мълчание. — Но изглеждат страхотно върху теб. Ако някога се замислиш за пластична операция, не го прави.
Превръзката на устата му беше неудобна и му убиваше леко, но Ръш се поразвесели от факта, че момичето се изчерви, когато чу думите му.
Сега вече съм човек, помисли си той. А още по-важното е, че и ти си такава.
43.
На магистрала А3100, на юг от Шалфорд, имаше знак с надпис: „Продажба на вещи на мъртъвци“. Стоеше пред дървена барака без прозорци, чиято олющена бяла боя й придаваше вид на прокажена. Първия път, когато мина по този път едва дванайсетгодишна, тя се възмути от надписа. Дори не си и помисли кои бяха мъртъвците и как вещите им се бяха озовали в Съри. Преди три години, седнала също като сега в кабината на камион с Тилмън до себе си, само се изненада, че знакът все още си стои на мястото.
Днес, заради мрачното време и скритото зад тъмни облаци слънце, напомнянето за смърт й се стори лоша поличба.
Когато Тилмън отби камиона от магистралата и потегли по остатъците от пътя към „Гълъбарника“, мислите й бяха съсредоточени основно върху смъртта. А и не само нейните. При предишното й посещение тук преди три години тя и Тилмън бяха хванати в капан на покрива на горящата къща, а тримата Елохим на земята стреляха неуморно по тях всеки път щом надигнеха глава над улуците. Кенеди реши да скочи от покрива със слабата надежда, че ще оживее и избяга, когато се приземи, но всъщност избра счупения врат пред възможността да изгори жива.
Но Тилмън размени ролите им с тези на нападателите им, които се смятаха за неуязвими в тъмнината. Стреляйки от покрива, той взриви резервоара на камиона, с който бяха пристигнали. Един от Предвестниците загина в експлозията, а Лио застреля другия, който се втурна да помогне на приятеля си. Само дето не беше негов приятел, а брат му. Бяха собствените синове на Тилмън, Озия и Цефас, които той беше кръстил Джуд и Сет. И тъй като не ги беше виждал откак бяха на четири и пет годинки, а и защото така и не се бе доближил достатъчно, за да види лицата им ясно, Тилмън нямаше никаква представа какво бе направил, как дванайсетгодишният му кръстоносен поход най-после го бе отвел при семейството му само за да може да го убие.
Но Кенеди бе почти напълно сигурна, че Диема, която преди беше Табе, а още по-рано — Грейс, знаеше тази история добре. Момичето бе избрало мястото, където братята му се бяха били и загинали, защото по някакъв начин това се вписваше в плана му. Сега, когато Тилмън спря на същото парче обгорена земя, Кенеди се зачуди уплашена какъв ли е този план.
Тилмън я погледна въпросително, сякаш я питаше дали е готова. Кенеди му кимна, отвори вратата и слезе от камиона, хванала книгата на Толър в ръка. Черната почва под краката й изхрущя. Тя се огледа, а когато Тилмън заобиколи камиона, му посочи нещо безмълвно.
Ръш се виждаше ясно. Докато голямата фермерска къща още съществуваше, хамбарът, избран от Диема, беше скрит от погледите. Сега стоеше точно срещу тях, на около трийсет метра разстояние. Вратите на сеновала бяха широко отворени и Ръш седеше на кухненски стол близо до ръба и ги гледаше с очакване. Ръцете му бяха зад гърба, вероятно завързани. Кенеди се зачуди за миг защо не им беше извикал, но после видя превръзката на устата му.
Отначало Диема не се виждаше, но после пристъпи напред и застана до Ръш, облегнала ръка на стола му. Изражението й беше спокойно и студено. Тръгнаха към нея, но тя наклони глава предупредително и те спряха.
— Трябва да чуете нещо, преди да продължите — извика им Диема и вдигна ръка.
Нещо малко и бяло лежеше в дланта й. Тя го натисна с палец и чуха камбаните на Биг Бен. Очевидно мелодията идваше откъм Ръш.