— Това е само безжичен звънец — каза Диема. — Но огледайте приятеля си добре.
Кенеди я послуша. Ръш носеше нещо обемисто под ризата си, което приличаше на спасителна жилетка. Беше черно и лъскаво и каквото и да имаше в него или под него, изпъкваше на отделни правоъгълници. Жилетка на атентатор самоубиец. А звънецът щеше да се превърне в идеален детонатор. Диема тъкмо бе задействала експлозивите. Ако натиснеше звънеца отново, щяха да се взривят.
— Сега вече се разбираме — каза тя, като отпусна ръка настрани. — Качете се горе. Няма да ви моля да оставите оръжията си. Знайте, че ако се опитате да направите някоя глупост, момчето ви ще бъде разхвърляно по целия околен пейзаж.
— Тогава може би трябва да говорим тук долу — рязко отвърна Тилмън.
Диема се втренчи в него с подигравателно-презрително изражение.
— Страхуваш ли се да умреш, Тилмън? — попита го тя.
— Избягвам смъртта, когато мога — отговори той.
А и предпочиташ тя да е на терен, който не е подготвила, помисли си Кенеди. Но залозите тук са прекалено високи, Лио. И за теб, и за Бен Ръш.
— Ще се качим — извика тя, после се обърна към Тилмън с тих глас. — Не я притискай прекалено много. Щом разберем какво иска, ще решим как да действаме.
— Когато се доближим до двайсет-трийсет кила експлозиви ли? — промърмори той.
— Първо разкарайте камиона от пътя — нареди им Диема. — Паркирайте го зад хамбара. Тилмън, ти го направи. Кенеди, качвай се тук. Веднага.
Изпълниха заповедта. Тилмън се върна в камиона и го подкара. Мина покрай Кенеди, докато тя вървеше към хамбара. После Хедър влезе в сянката и изчезна от погледа му.
Стълбата към сеновала беше вдясно от нея. В порутения хамбар нямаше нищо друго — нито бали сено, нито ръждясала селскостопанска техника, нито ясли. Ако това беше засада, тези, които я бяха устроили, се намираха горе в сеновала с Диема и Ръш. Но пък ако ставаше дума за засада, Диема се трудеше прекалено усърдно. Спокойно можеше да остави и Кенеди, и Тилмън да си умрат поотделно, а вместо това бе положила усилия да ги задържи живи.
Ако планът й се бе променил, щяха да научат скоро. Но Кенеди не можеше да направи абсолютно нищо, освен да изпълнява нарежданията й. Не и ако не е готова да стои безучастно и да гледа как вътрешностите на Бен Ръш излитат от тялото му.
Тя се изкачи по стълбата.
Сеновалът беше по-добре обзаведен от долната част на хамбара. Освен стола, на който седеше Ръш, имаше още два и сгъваема маса. Кана вода стоеше на масата до купчина пластмасови чаши. Всички удобства на дома.
Диема се бе отдалечила от Ръш и стоеше с гръб към стената и с лице към Кенеди. Детонаторът беше в ръката й. Палецът й бе спуснат над него. Кенеди се вдигна на мускули през капака на пода, като се движеше бавно.
— Искам да се уверя, че Бен е добре — каза тя на момичето. — Мога ли да му сваля превръзката от устата?
— Можеш да седнеш до масата — отговори Диема, — и да чакаш кротко, докато ти кажа какво да правиш. Това ли е книгата?
Кенеди й показа преписа, който все още не беше подвързан, а се държеше само от дебел ластик. После го остави бавно и предпазливо на масата.
— Добре — кимна Диема. — Сядай.
Кенеди се подчини. Чу как Тилмън се закатери към тях.
— Ако натиснеш бутона сега — обърна се тя към момичето, — ще убиеш не само нас, но и себе си.
— Аз съм войник — отвърна Диема. — А войниците очакват смърт на бойното поле.
— Моят опит показва — обади се Тилмън, чиито глава и рамене се издигнаха над капака, — че войниците очакват това за всеки друг, но не и за себе си.
Празните му ръце бяха протегнати към Диема, която го гледаше с недоверие.
— Сядай — нареди му тя.
Той седна, но дръпна стола си настрани от масата и го завъртя към момичето. Иска да има свобода на движенията, отгатна Кенеди.
Ако Диема беше разбрала замисъла му, не показа с нищо, че това я притеснява.
— Всичко, което отнесе от склада, все още ли е в камиона? — попита тя.
Тилмън кимна.
— Всички уличаващи доказателства — отговори той. — Събрани на едно място. Заради това ли е всичко? Ти си почистващият екип?
Диема се замисли върху въпроса.
— Да — отговори тя. — Предполагам, че съм. Но нямаш представа какво почиствам, затова не знаеш какво говориш. И точно заради това сте тук. Да бъдете инструктирани.