— Би ли развързала Бен? — попита тя. — Или искам прекалено много?
Момичето сви рамене.
— Той е много по-поносим така — отговори то, но извади ключ за белезници от джоба си и й го хвърли.
Кенеди дръпна стола от ръба, преди да освободи Ръш. А преди да свали превръзката от устата му, се наведе към ухото му.
— Не опитвай нищо глупаво — предупреди го тя. — Само Лио би могъл да я забави за повече от секунда. Така че просто си преглътни гордостта и си дръж устата затворена.
Ръш не отговори дори и след като свали превръзката му. Когато Кенеди отключи белезниците, той взе превръзката от нея и я уви около китката си.
— Вече казах прекалено много — промърмори той. — Тя имаше пистолет и заплаши, че ще ме убие. Съжалявам, Кенеди.
— Забрави — успокои го тя.
Като се имаше предвид, че нейната собствена проклета уста го бе набутала в това положение, тя беше човекът, който трябваше да се извинява.
Върнаха се до масата. Диема ги изгледа строго като даскалица.
— След като Алекс Уелс умря, казах на Ръш какъв е бил той — призна Кенеди.
— Алекс Уелс?
— Предвестникът в Райгейт Хаус. Онзи, който работеше под прикритие там. Ръш видя Уелс да убива човек с отровна сика. И го видя да плаче с кървави сълзи. Попита ме какво означава това и му обясних достатъчно, за да разбере. Разказах му за племето ти и Гинат Дания, където живеехте преди последното си преместване.
— На кого още си разказала? — попита Диема.
— На никого.
— Дори не и на любовницата си?
Момичето я гледаше с презрително недоверие. Кенеди отвърна на погледа му.
— Разбира се, че не и на Изи. Опитът ми показва, че всеки, който знае за вас, умира. Не бих причинила това на човек, когото обичам.
Диема се завъртя към Тилмън.
— Ами ти? — попита тя.
Той поклати глава отрицателно.
— На никого.
— Закълни се.
— Думата ми е камък, момиче.
— Думата ти е вода. Закълни се. Закълни се в нещо важно.
Тилмън се замисли за момент, после посочи навън.
— Спомена кръвта, която пролях тук. Кълна се в тази кръв. Никога не съм разказвал на никого за твоите хора или за Гинат Дания.
Лицето на Диема пребледня и изрази силни емоции. Тя се опита да проговори и Кенеди се напрегна, готова да се намеси, защото за миг й се стори, че момичето ще се хвърли върху Тилмън. Но то се овладя.
— Защо да ти вярвам, че кръвта е важна за теб? — попита Диема с дрезгав глас. — Проля я с лекота.
— Те бяха млади мъже — простичко отговори Тилмън. — Много млади. Наложи се да ги убия, защото някой беше напълнил главите им с отровни дивотии. Мразех се, че трябва да го направя. Но ако не ми вярваш, ще се закълна в нещо друго.
Диема махна с ръка небрежно.
— Няма значение — каза тя. — Кълна се в същата кръв, че никога няма да кажеш на никого другиго. Приеми го както искаш.
— Е, склонен съм да го приема като заплаха — мрачно отвърна Тилмън.
— За бога! — намеси се Ръш. — Аз бях прикован за стол със завързана уста и прикрепен към фалшива бомба. Може ли да изоставим тази тема и да пристъпим към основното?
— Съгласна съм — бързо каза Кенеди, като отдалечи и двамата от опасната зона. — Диема, срещата беше твоя идея. Какво искаш?
Момичето отиде до вратите на сеновала и донесе стола оттам. Остави го пред себе си, но не седна.
— Искам да споделяме информация — каза Диема. — А после да обсъдим стратегията си.
— Ще се наложи да бъда убеден — отвърна Тилмън. — Искам да съм сигурен, че предложението ти е добра идея.
Диема сякаш не го чу, а заговори на Кенеди:
— Това беше моя мисия, преди да стане ваша. Но не мога да ви накарам да ми се доверите или да сътрудничите с мен. Предлагам да обсъдим онова, което знаете. След като вече си прочела книгата на Толър, вероятно си наясно с много неща. Обади ми се, когато имаш нужда от мен. Ще ти разкажа това, което съм чула и научила, и ще отговоря на въпросите ти. Ще го направя, без да те моля да постъпиш по същия начин. Не мога да се сетя какво друго да предложа. Ще чакам в камиона.
— Който е пълен с… — започна Тилмън.
— В кабината. Ще ме виждате оттук. Помахайте ми и ще се върна.
Сега тя се завъртя към него и по лицето й се изписа омраза.
— Знаеш ли как са обвързани Елохим, Тилмън? Куутма, когото наричат Бранд, обясни ли ти го някога?