— Боже мой! — възкликнах аз.
— Да — каза мисис Микобър. — Болно ми е, че трябва да виждам хората в такава светлина, обаче посрещането ни наистина беше хладно. В това няма никакво съмнение. Дори мога да кажа, че членовете на този клон от семейството ми, който живее в Плимут, започнаха да нанасят обиди на мистър Микобър, преди още да бе изтекла една седмица от пристигането ни там.
— Как не ги е било срам! — възмутено казах аз.
— При това положение какво можеше да направи човек с мистър Микобъровия нрав? За него имаше само едно-единствено разрешение — да заеме пари от този клон на семейството ми и да се върне в Лондон, каквито и жертви да изискваше това.
— Тогава всички се върнахте, госпожо, така ли?
— Да, всички се върнахме — отвърна тя. — Оттогава насам аз постоянно се съветвам с другите членове на семейството ми относно пътя, който мистър Микобър трябва да поеме — тъй като, мистър Копърфийлд, аз съм на мнение, че той наистина трябва да поеме някакъв път — завърши речта си тя. — Ясно е, че едно семейство от шест души, без да се включи прислугата, не може да живее от въздуха.
— Точно така, госпожо — казах аз.
— Мнението на другите членове на семейството ми е, че мистър Микобър трябва веднага да обърне погледа си към въглищата.
— Към какво, госпожо?
— Към въглищата. Към търговията с въглища. Като направи необходимата справка, мистър Микобър узна, че в една компания за производство и продажба на въглища в Медуей по всяка вероятност може да се открие поприще за такъв талантлив човек като него. Тогава, както се изрази и самият мистър Микобър, следната стъпка, която трябваше да предприеме, беше да отиде в Медуей и да види всичко със собствените си очи. И ние наистина сторихме това. Казвам „ние“, мистър Копърфийлд, тъй като аз никога, никога не ще изоставя моя Микобър — каза развълнувана мисис Микобър.
Измърморих нещо в знак на възхищение и одобрение.
— Ние отидохме — повтори мисис Микобър — и видяхме какво е положението. Моето мнение е, че търговията с въглища може би се нуждае от талантливи хора, мистър Копърфийлд, но тя се нуждае и от капитал. Мистър Микобър има талант, обаче му липсва капитал. И тъй като бяхме така близо до този град, мистър Микобър реши, че няма да е зле да дойдем тук, за да разгледаме катедралата. Първо, заради това, че тя заслужава да се види, и второ, че в един град с катедрала все може да изскочи нещо. Тук сме от три дни, но още нищо не е изскочило. И може би няма да се учудите, мистър Копърфийлд, когато ви кажа, че в този момент чакаме от Лондон една сума пари, с която да си платим сметката в хотела. И до пристигането на тази сума — продължи разчувствувано мисис Микобър — ще бъда откъсната от дома си (говоря ви за жилището си в квартала Пентонвил), от сина си и дъщеря си, и от моите близначета.
Почувствувах голямо съжаление към клетите си приятели и казах това на мистър Микобър, който вече се бе завърнал, като поясних колко ми е мъчно, че нямам достатъчно пари, за да им помогна. Мистър Микобъровият отговор ми подсказа в какво угнетено състояние на духа се намира той. Като се ръкува с мене, той промълви:
— Копърфийлд, вие сте истински приятел. Ще ви кажа само едно: когато човек се намира на края на възможностите си, за него все още остава утехата, която може да му даде бръсначът.
При този страшен намек мисис Микобър се хвърли на врата му, като го умоляваше да се успокои. Той се разплака, обаче почти веднага дойде на себе си дотолкова, че позвъни за прислужника, като му поръча на другия ден за закуска да им донесе топли пържени бъбреци и една чиния речни рачета.
Когато си вземах сбогом, те така настоятелно ме поканиха да обядвам с тях, преди да си заминат, че не можах да им откажа.
Но понеже знаех, че не мога да отида на следния ден, защото вечерта щях да бъда зает с приготовляване на уроците си, мистър Микобър изказа желанието си да дойде сутринта в училището на доктор Стронг (като предчувствуваше, че паричната сума ще пристигне със сутрешната поща) и да се осведоми дали ще ми е удобно за другия ден. И наистина в уреченото време ме извикаха от клас и когато отидох в приемната, видях мистър Микобър, дошъл да ми извести, че обедът ще се състои в определения ден. Когато обаче го запитах дали очакваната сума бе дошла, той само ми стисна ръката и си отиде.