Мистър Микобър ми кимна леко и си подръпна нагоре яката.
— Как сте, мистър Микобър? — запитах го аз.
— Сър — отвърна ми той, — вие сте крайно любезен. Аз съм in statu quo.
— А мисис Микобър? — продължих аз.
— Сър — отвърна мистър Микобър, — слава богу, и тя е in statu quo.
— Ами децата, мистър Микобър?
— Сър, щастлив съм да кажа, че и те се радват на отлично здраве.
През всичкото това време мистър Микобър не ме беше познал, при все че стоеше с лице към мен. Но сега, като ме видя да се усмихвам, той ме разгледа по-внимателно, отдръпна се назад и извика:
— Възможно ли е! Нима отново имам щастието да зърна Копърфийлд!
След което пламенно разтърси ръката ми.
— Велики боже, мистър Тредълс! — възкликна мистър Микобър. — Можел ли съм да си помисля, че ще излезете познат с приятеля на младостта ми, с другаря на миналите ми дни! Скъпа моя! — провикна се той над парапета към мисис Микобър, докато Тредълс слушаше учудено (с пълно основание) епитетите, които ми бяха прикачени. — В апартамента на мистър Тредълс има един господин, с когото той иска да те запознае!
След тези думи мистър Микобър се появи отново и отново се ръкува с мен.
— А как е нашият добър приятел, докторът, Копърфийлд? — запита ме той. — Както и другите познати от Кентърбъри?
— За тях имам само добри новини.
— Радвам се да чуя това — каза мистър Микобър — Последния път се видяхме в Кентърбъри. Под сянката, ако мога да се изразя фигуративно, на онази света сграда, обезсмъртена от Чосър, която едно време е била прицелна точка на поклонници от най-далечните кътища на… — накъсо казано, в близко съседство с катедралата.
Кимнах удивително, докато мистър Микобър продължи да приказва със старата си охота, но не без да показва с израза на лицето си известна загриженост за това, че чува звуковете от съседната стая, които показваха, че мисис Микобър мие ръцете си и забързано отваря разни чекмеджета, които скърцаха и не се поддаваха лесно.
— Копърфийлд, понастоящем вие ни намирате — започна мистър Микобър, като хвърли поглед към Тредълс — в обстановка, която може да се нарече скромна и непретенциозна. Но вие знаете, че е трябвало да се сблъскам с много мъчнотии и да сразявам много неприятности. Не ви е чуждо обстоятелството, че в живота ми е имало моменти, когато е било необходимо да спра дейността си, докато изскочат известни очаквани от мен обстоятелства. И настоящият момент е такъв — спрял съм се, преди да скоча, като се надявам, че скокът ще бъде висок.
Точно тогава влезе мисис Микобър. Тя беше малко по-размъкната от по-рано или поне така ми се стори, като обаче личеше, че е положила грижи да се облече за гости и си беше сложила чифт кафяви ръкавици.
— Мила моя — обърна се към нея мистър Микобър и я поведе насреща ми, — ето един джентълмен на име Копърфийлд, който желае да поднови познанството си с теб.
Щеше да бъде по-добре, ако я беше подготвил малко за това съобщение, тъй като тя, бидейки с деликатно здраве, така много се разчувствува, че й стана много зле, та мистър Микобър се принуди да изтича разтревожено долу в задния двор и да наточи един леген вода, с която да намокри челото й. Междувременно обаче тя дойде на себе си и много се зарадва, когато ме видя. Разговаряхме в продължение на половин час; запитах я за близнаците, които според думите й били станали вече „големи хора“, както и за мастър и мис Микобър, които тя ми описа като „същински гиганти“.
Мистър Микобър много искаше да остана за вечеря. Самият аз не бих имал нищо против, но добих впечатлението, че в очите на мисис Микобър се четеше опасение, че може би студеното месо няма да стигне за всички. Поради това се извиних, като казах, че имам друга покана и веднага забелязах как очите на мисис Микобър светнаха от облекчение.
Поканих Тредълс и мисис и мистър Микобър да си изберат ден да дойдат на вечеря при мен. Службата на Тредълс не му позволяваше това да стане много скоро, обаче все пак определихме деня и аз си взех сбогом.
Под претекст да ми покаже по-близък път от този, по който бях дошъл, мистър Микобър ме придружи до ъгъла, за да ми довери, както самият той се изрази, някои обстоятелства.
— Драги ми Копърфийлд — каза мистър Микобър, — едва ли има нужда да ви казвам, че при съществуващото положение да имаме под покрива си един такъв блестящ ум като този, който свети — ако мога така да се изразя, — който свети в лицето на вашия приятел Тредълс, е неописуема утеха. Като имате предвид, че до нас живее една перачка, която излага на прозореца си разни кравайчета за продан, и че от другата страна на жилището ни обитава един полицейски надзирател, ще можете много добре да разберете какъв източник на облекчение представлява неговото общество както за мен, така и за мисис Микобър. Понастоящем, драги ми Копърфийлд, се занимавам с комисионерство за търговия със зърнени храни. Това не е доходна професия, в резултат на което са се появили известни временни неприятности от финансово естество. Обаче мога с радост да ви съобщя, че съществуват сигурни изгледи да изскочи нещо по-доходно, в какъвто случай ще имам възможност да подобря положението както на семейството си, така и на вашия приятел Тредълс, към когото питая голяма слабост. Може би няма да се изненадате, ако ви съобщя, че мисис Микобър е в такова състояние, което създава твърде голяма вероятност за още по-голямо заякчаване на семейните връзки, с други думи — за увеличаване на поколението. Семейството на мисис Микобър има добрината да изрази неудоволствието си от това обстоятелство. Аз обаче мога само да забележа, че това съвсем не е тяхна работа и че решително отхвърлям всяка тяхна намеса в личния ни живот.