Сетне мистър Микобър се ръкува отново с мен и си отиде.
XXVIII ГЛАВА
МИСТЪР МИКОБЪР ХВЪРЛЯ РЪКАВИЦАТА СИ
До деня, в който щях да гощавам намерените си отново стари приятели, поддържах живота си главно с Дора и с кафе. Състоянието ми на безумно влюбен намаляваше охотата ми за ядене и това ме караше да бъда много доволен, тъй като смятах, че ще извърша предателство спрямо Дора, ако изяждам с радост обеда си. Физическите упражнения, които правех, като скитах по цял ден из улиците, не биваха последвани от необходимия в такива случаи апетит, защото разочарованието, че не съм срещнал Дора, противодействуваше на свежия въздух. Също така придобитият през този период на живота ми опит ми показа нагледно, че човек не може да има апетит, когато непрестанно страда от тесни обувки. За да работи добре стомахът, трябва и крайниците да се чувствуват удобно.
По отношение на вечерята ги нямаше предишните пищни приготовления. Просто купих две риби, едно агнешко бутче и една чиния пирожки с месо. Мисис Круп избухна, когато й загатнах свенливо за приготвянето на месото и рибата, и каза с благородно негодувание:
— Не, господине! Не! Не трябва да искате от мен подобно нещо, тъй като ме познавате много добре и отлично знаете, че никога не се заемам с работи, които не съм в състояние да изпълня с онова съвършенство, което желая! — В крайна сметка обаче постигнахме компромис и мисис Круп се съгласи да извърши този подвиг при условие, че две седмици след това ще се храня вън от къщи.
Тук му е мястото да спомена, че тиранията, която мисис Круп упражняваше върху ми, беше ужасна. От никой друг не съм се страхувал така много, както от нея. За всяко нещо трябваше да правим компромиси. Ако се поколебавах, тя изведнъж биваше обхващана от онова чудновато болезнено състояние, което винаги лежеше в засада в организма й и беше готово всеки миг да я нападне. Ако след няколко свенливи дърпания на звънеца започнех да звъня нетърпеливо, и тя се появяваше най-после — макар че не можех винаги да разчитам на това, — видът й биваше укротителен и тя сядаше задъхана на най-близкия стол, слагаше ръка върху бархетните си гърди и така й призляваше, че бях доволен да пожертвам каквото и да е количество бренди, само и само да се отърва от нея. Ако се противопоставях, когато леглото ми биваше оправяно чак в пет часа следобед — нещо, което и досега считам за твърде нередно, — само едно движение от нейна страна към същата бархетна област на наранена чувствителност беше достатъчно, за да ме накара да измънкам някакво извинение. С една дума, бих сторил всичко само да не обидя мисис Круп, която беше ужасът на живота ми.
За тази вечеря наех един второразряден келнер, вместо отново да потърся услугите на сръчния момък, към когото не бях особено добре разположен, тъй като веднъж го срещнах на Странд с една жилетка, която удивително приличаше на моята, изчезнала след първото ми угощение. Повиках младата прислужничка от миналия гуляй, при условие обаче веднага след като внесе блюдата, да се оттегли на площадката при стълбите, откъдето гостите ми нямаше да доловят подсмърчането й, станало й навик, и откъдето би й било физически невъзможно да стъпва върху чиниите.
За да довърша приготовленията, доставих необходимите продукти за пунш, който щеше да приготви мистър Микобър, а за да помогна на мисис Микобър да нагласи тоалета си, сложих на масичката за обличане едно шишенце лавандулова вода, две восъчни свещи, една кесийка разнообразни карфици, както и един игленик. Освен това наредих да запалят огъня в спалнята ми, пак за удобство на мисис Микобър, сетне собственоръчно сложих покривката върху масата и зачаках спокойно.