В определения час тримата ми гости дойдоха заедно. Мистър Микобър имаше по-голям нагръдник от обикновено, а панделката на монокъла му беше съвсем нова. Мисис Микобър беше завила шапката си в белезникавокафява книжна кесия, носена от Тредълс, който освен това беше хванал мисис Микобър подръка. Всички много харесаха квартирата ми. Когато заведох мисис Микобър до тоалетната масичка и тя видя как се бях погрижил за нея, възторгът й нямаше край, поради което повика мистър Микобър да се възхити и той.
— Драги ми Копърфийлд, това е същински разкош — каза мистър Микобър. — Този начин на живот ми напомня дните, когато и самият аз бях ерген, а мисис Микобър още не бе призована да се принесе в жертва на брачния олтар.
— Той иска да каже, мистър Копърфийлд, че не съм била призована от него — каза мисис Микобър лукаво. — Той обаче не може да отговаря за други.
— Мила моя — отвърна с внезапна сериозност мистър Микобър, — нямам никакво желание да отговарям за други. Съзнавам много добре, че когато по неведомите пътища на съдбата ти си била предопределена за мен, твърде е възможно да си била определена за някой друг, който подобно на мен би могъл след дълги борби да стане жертва на финансови трудности от твърде сложно естество. Разбирам намека ти, любов моя. Много ми е мъчно, но ще се опитам да го понеса.
— Микобър! — възкликна мисис Микобър, обляна в сълзи. — Нима съм заслужила всичко това! Аз, която никога не съм те изоставяла и никога не ще те изоставя, мой Микобър!
— Любов моя — каза мистър Микобър твърде много разчувствуван, — надявам се, че ще простиш, също както и нашият стар и изпитан приятел Копърфийлд трябва да прости моментното ми раздразнение, причинено от неотдавнашното ми стълкновение с един от любимците на властта, накъсо казано — с агента на кварталния водопровод, — простете ми и ме пожалете.
Сетне мистър Микобър прегърна мисис Микобър и ми стисна ръката, като ме остави да се догадя от този бегъл намек, че следобеда са прекъснали водата в жилището им поради неплатена такса.
За да отвлека мислите му от този печален въпрос, му казах, че разчитам на него за приготовлението на пунша и го поведох към лимоните. От отчаянието му не остана нито следа. Никога не бях виждал друг човек така много да се радва на аромата на лимонена кора и захар, на уханието на врящия ром и на парата на кипящата вода. Просто трогателно беше да се наблюдава светналото му лице, забулено от тънките пари на пунша, докато той смесваше течностите, разбъркваше ги и ги опитваше по такъв начин, сякаш не правеше пунш, а печелеше богатство за всичките си наследници. А колкото до мисис Микобър, не знам дали под въздействието на шапката или на лавандуловата вода, или на топлийките, или на огъня, или пък на свещите, но тя излезе от спалнята ми едва ли не прекрасна. А и колко весела беше — същинска чучулига!
Предполагам — не посмях да запитам, обаче предполагам, че след като бе изпържила рибите, мисис Круп бе получила атака от болестта си, тъй като стигнахме само до тази точка. Агнешкото бутче дойде много червено отвътре и твърде бледо отвън и освен това по повърхността му бе поръсено някакво песъчливо вещество, сякаш бе паднало между пепелта на знаменитото й огнище. Ние обаче не бяхме в състояние да съдим за това от соса, тъй като младата прислужничка го беше разсипала по стълбите — където между впрочем той остана като дълга проточена следа, докато постепенно се изтри. Пирожките не бяха лоши, само че бяха изпълнени с подутини и буци, без никакво особено съдържание отвътре. С една дума, угощението бе такъв неуспех, че бих бил много нещастен — искам да кажа относно угощението, тъй като бях постоянно нещастен поради Дора, — ако не ме бе облекчило доброто настроение на гостите ми, както и едно предложение, дошло от страна на мистър Микобър.
— Драги приятелю Копърфийлд — обърна се той към мен, — подобни дребни нещастия стават и в най-добрите семейства, особено пък там, където няма възможност да се чувствува облагородяващото влияние на жената в качеството на съпруга. Трябва да се понасят философски. Ако ми позволите, ще забележа, че ако прокараме принципите на разделението на труда и ако онази млада особа — прислужничката, бъде така добра да ни донесе една скара, вярвам, че тази дребна неприятност ще може лесно да се поправи.
В килера ми действително се намираше една скара, на която обикновено се печеше сутрешната ми порция бекон. В един миг я донесохме в стаята и веднага се заехме да приложим плана на мистър Микобър. Разпределението на труда, за което той намекна, се осъществи както следва: Тредълс наряза агнешкото на филии; мистър Микобър (който можеше да върши подобни неща безупречно) го посипваше със сол и пипер и го намазваше с горчица; аз ги слагах върху скарата, обръщах ги с вилицата и след това ги махах по указание на мистър Микобър; а мисис Микобър сгорещи и непрестанно бъркаше някакъв сос от гъби в едно малко тиганче. Когато приготвихме достатъчно котлети, с които да започнем, ние се нахвърлихме върху тях със запретнати ръкави, докато другите парчета цвъртяха на огъня, а вниманието ни бе разделено между месото в чиниите ни и това върху скарата.