Той се оттегляше безшумно към вратата, когато с напразна надежда да му проговоря естествено — нещо, което никога не можех да сторя по отношение на този човек — казах:
— О, Литимър!
— Господине!
— Дълго ли остана в Ярмут?
— Не особено дълго, господине.
— Докато ти беше там, завършиха ли монтажа на ладията?
— Да, господине. Останах там именно за да се погрижа за това.
— Знам! — Той вдигна почитателно очите си към моите. — Мистър Стиърфорд още ли не я е видял?
— Не съм положителен, господине. Струва ми се, че я е видял, обаче не съм положителен. Желая ви лека нощ, господине.
Той обхвана всички присъствуващи в почтителния си поклон, с който последва тези думи, и изчезна. Гостите ми задишаха по-спокойно, когато той си излезе; обаче моето облекчение беше още по-голямо и от тяхното, тъй като освен стеснението, произтичащо от чувството на малоценност, което винаги изпитвах в присъствието на този човек, съвестта ме гризеше, че бях почувствувал недоверие към господаря му и не можех да потисна смътното опасение, че той можеше да открие това. Просто не мога да разбера как ставаше така, че макар и всъщност да не криех почти нищо, винаги имах чувството, че този човек ме улавя да скривам нещо.
Мистър Микобър ме стресна от това размишление, към което се прибавяше и изпълнено с угризения предчувствие, че ще видя и самия Стиърфорд. Той обсипа с похвали отишлия си Литимър и заяви, че е удивително благопристоен човек и възхитителен слуга. Тук му е мястото да отбележа, че мистър Микобър бе взел пълен дял от предназначения за всички поклон и го бе приел с крайно снизхождение.
— Обаче пуншът, драги ми Копърфийлд, подобно на времето и отлива, не чака никого. Точно сега той има най-прекрасен вкус и аромат. Любов моя, ще ми дадеш ли мнението си? — запита той жена си, като й подаде да го опита.
Мисис Микобър го обяви за превъзходен.
— Тогава, ако моят приятел Копърфийлд ми позволи — каза мистър Микобър, — ще пия наздравица за дните, когато и двамата бяхме по-млади и се сражавахме с несгодите на живота рамо до рамо.
Тук мистър Микобър пийна от пунша си и ние всички го последвахме. По всичко личеше, че Тредълс се чуди през кои далечни дни мистър Микобър и аз сме могли заедно да участвуваме в битката на живота.
— Хм! — възкликна мистър Микобър, сгорещен от пунша и от огъня. — Мила моя, още една чашка.
Мисис Микобър се съгласи само на съвсем мъничко, но ние казахме, че не можем да допуснем подобно нещо, така че съпругът й наля цяла чашка.
— Тъй като тук сме все свои хора — каза мисис Микобър, като отпиваше по малко от пунша си, — пък и мистър Тредълс е от нашето домакинство, бих желала, мистър Копърфийлд, да чуя мнението ви за намеренията на мистър Микобър. Зърнените храни — продължи тя, — както постоянно повтарям на мистър Микобър, може би са благороден продукт, обаче никак не са доходни. Някаква си комисионна от два шилинга и девет пенса за две седмици никак не е доходна, колкото и непретенциозни да сме.
Всички се съгласихме с това.
— Тогава — продължи мисис Микобър, която се гордееше със способността си да гледа ясно на нещата и да вкарва мистър Микобър в правия път посредством женската си мъдрост, когато, иначе той би могъл малко да кривне, — тогава аз си задавам следния въпрос: Ако не може да се разчита на зърнените храни, тогава на какво? На въглищата ли? Ни най-малко. По внушение на семейството ми ние отново направихме този опит, обаче излезе безуспешен.
Мистър Микобър се беше облегнал назад на стола си, с ръце в джобовете, хвърляше ни коси погледи и кимаше леко, сякаш искаше да каже, че въпросът е поставен много ясно.
— Както зърнените храни, така и въглищата — подхвана още по-авторитетно мисис Микобър — са вече вън от разискванията ни, мистър Копърфийлд, поради което аз се оглеждам наоколо и казвам: в кой бранш мистър Микобъровият талант има най-много шанс да сполучи? Изключвам всякакъв вид комисионерство, тъй като то не е сигурна професия. Убедена съм, че на мистър Микобъровия темперамент най-много би прилягала някоя съвсем сигурна професия.
Тредълс и аз измънкахме нещо, с което искахме да кажем, че това велико откритие е безспорно правилно по отношение на мистър Микобър и че е само за негова похвала.
— Няма да скривам от вас, драги ми мистър Копърфийлд, че според едно мое отдавнашно мнение пивоварството е особено пригодно към способностите и характера на мистър Микобър. Погледнете Баркли и Пъркинс! Погледнете Труман, Ханбъри и Бъктън! Дълбоко съм уверена, че в това поле на дейност мистър Микобър просто би блестял. А и чувам, че печалбите били действително гра-мад-ни! Но ако мистър Микобър не може да влезе в тези фирми — които отказват да отговарят на писмата му, когато той предлага услугите си дори и за дребните служби там, — какъв е смисълът да разискваме тази моя идея? Никакъв. Убедена съм, че благодарение на благородните си маниери мистър Микобър…