Почувствувах, макар и да не разбирах точно защо, че от страна на мисис Микобър това беше проява на истинска самопожертвователност, и измънках нещо, за да изразя това свое мнение. Тредълс влезе в тон с мен и стори същото, като продължаваше да гледа в огъня.
— Няма да ви занимавам повече с работите на мистър Микобър — каза мисис Микобър, като доизпи пунша си и прибра шала около раменете си, готвейки се да се оттегли в спалнята ми, — нито пък ще разисквам по-надълго финансовите му проблеми. Пред вашето огнище, драги ми мистър Копърфийлд, и в присъствието на мистър Тредълс, който, макар и не такъв стар приятел, е също наш човек, не можах да се сдържа да не ви изложа пътя, който съветвам мистър Микобър да поеме. Чувствувам, че е дошло време, когато мистър Микобър трябва да направи усилия да се наложи. Смятам, че може да стори това единствено по горния начин. Съзнавам, че съм само една жена и че обикновено за такива въпроси мъжкият ум се счита за по-компетентен. Все пак обаче не мога да забравя, че когато живеех у дома, при татко и мама, татко често повтаряше: „Ема може да има деликатен организъм, но притежава способност да схваща нещата както никой друг“. Много добре знам, че татко е бил прекалено пристрастен, но нито разумът ми, нито синовният ми дълг ми позволяват да се съмнявам, че той познаваше хората.
С тези думи и като отклони поканата ни да изпие още една чаша пунш с нас, мисис Микобър се оттегли в спалнята ми. И аз действително почувствувах, че тя е благородна жена — този тип жена, която би могла да бъде римска матрона, готова на героични подвизи във времена на обществен смут.
Под въздействието на това впечатление аз поздравих мистър Микобър за съкровището, което той притежаваше. Същото стори и Тредълс. Мистър Микобър стана и се ръкува последователно и с двама ни, след което покри лицето си с носната си кърпичка, по която имаше повече енфие, отколкото той предполагаше. Сетне, в необикновено весело настроение, пак се върна при пунша.
Красноречието му беше удивително. Той ни разкри, че ние живеем отново в децата си и че при наличността на парични затруднения необходимостта да увеличим числото им е двойно по-желана. Каза, че напоследък мисис Микобър се поусъмнила в това, обаче той успял да я убеди в правотата на твърдението си. А колкото до семейството й, то било съвършено недостойно за нея и тяхното мнение му било съвършено безразлично. Да се изразя със собствените му думи — те можели да отидат по дяволите.
Тогава мистър Микобър произнесе реч в чест на Тредълс. Заяви, че Тредълс е личност, чиито добродетели самият той не може да претендира, че притежава, но от които, слава богу, е напълно в състояние да се възхищава. Намекна трогателно за непознатата девойка, която Тредълс бе почел със своите чувства и която благородно ги бе споделила. След това мистър Микобър пи за нейно здраве. Същото сторих и аз. Тредълс поблагодари и на двама ни, като каза простичко и откровено:
— Вие наистина ме трогвате и ви уверявам, че тя действително е най-милата девойка в света!
Мистър Микобър използува случая да загатне, твърде деликатно и церемониално, за собствените ми чувства. Нищо освен едно енергично отричане от страна на приятеля му Копърфийлд, заяви той, не е в състояние да го лиши от впечатлението, че приятелят му Копърфийлд обича и е обичан.
След като в продължение на няколко минути се чувствувах твърде сгорещен и неловко и след голямо изчервяване, заекване и отричане, казах с чаша в ръка:
— Пия за здравето на Д.! — Това така зарадва и въодушеви Микобър, че той изтича с чашата пунш в спалнята ми, за да може и мисис Микобър да пие за здравето на Д., която стори това много възторжено, като викаше отвътре с пресипнал глас:
— Браво, браво! Драги ми мистър Копърфийлд, страшно много се радвам!
И пляскаше по стената.
Разговорът ни сетне премина върху по-прозаични житейски теми. Мистър Микобър ни каза, че намира Кемдън Таун за твърде неудобно място и че първото нещо, което възнамерява да направи, когато обявлението му донесе някакъв резултат, е да премести жилището си другаде. Той спомена за някаква къща на западния край на Оксфорд Стрийт, срещу Хайд Парк, върху която отдавна бил хвърлил око, но където едва ли щял скоро да се установи, тъй като за подобно нещо би трябвало да разполага с доста пари. Обясни ни, че за известно време сигурно ще трябва да се задоволи с горния етаж на едно жилище в някой почтен търговски център — например Пикадили, — където би било приятно за мисис Микобър и където с прибавка на някое еркерче на някой етаж или с друга малка поправка ще могат да си живеят удобно и почтено в продължение на няколко години. Каквото обаче и да му се случи, увери ни той, и където и да се намира жилището му, трябва да знаем, че в дома му винаги ще има стая за Тредълс и нож и вилица за мен. Ние поблагодарихме за любезността му, а той ни помоли да му простим, че се е увлякъл в такива прозаични теми на разговор, които обаче са извинителни за човек, който се готви да започне съвсем нов живот.