Мистър Хийп се смути от този взрив, както биха се смутили повечето хора, и смущението му се засили още повече, когато видя как тя отвратено се раздвижи на стола си и затресе глава, сякаш по този начин искаше да изрази цялото си презрение към него. Той обаче се обърна настрани към мен и ми каза със смирен глас:
— Много добре съзнавам, мастър Копърфийлд, че мис Тротууд, макар и да е превъзходна дама, има доста избухлив нрав (мога да кажа, че имах удоволствието да я познавам преди вас, още по времето, когато бях скромен стажант) и много естествено е, че при настоящото положение нервите й са станали още по-чувствителни. Чудното е дори, че тя не е и в по-лошо състояние! Дойдох тук само за да ви кажа, че ако има нещо, което да можем да направим при настоящото положение, било майка ми или аз, било фирмата „Уикфийлд и Хийп“, ще бъдем щастливи да ви помогнем. Така е, нали? — обърна се той с отвратителна усмивка към мистър Уикфийлд.
— Юрая Хийп действително е полезен за работата ми, Тротууд — промълви мистър Уикфийлд с глух и монотонен глас. — Аз съм напълно съгласен с това, което той току-що каза. Знаете, че винаги съм се интересувал за вас. Но независимо от това напълно споделям казаното от Юрая!
— О, каква награда е за мен — каза Юрая, като сви единия си крак с риск да предизвика ново избухване от страна на леля — да ми се оказва такова доверие! Обаче се надявам, че мога да направя нещичко, за да го пооблекча от досадните подробности на работата ни, мастър Копърфийлд!
— Юрая Хийп действително ми помага много — каза мистър Уикфийлд със същия глух глас. — Да имам такъв сътрудник, Тротууд, това значи да сваля истински товар от раменете си.
Знаех си, че червената лисица нарочно бе довела разговора дотук, та да мога да го видя в светлината, в която ми се бе представил през онази нощ, когато бе дошъл да отрови почивката ми. Злобната му усмивка отново се появи на лицето му и го видях как ме наблюдаваше.
— Татко, ти не си отиваш още, нали? — запита го загрижено Агнеса. — Не искаш ли да се върнеш с Тротууд и мен?
Предполагам, че преди да отговори, той щеше да погледне към Юрая, ако този негодник не го бе изпреварил.
— Аз съм зает с една работа — обади се Юрая. — Иначе с удоволствие бих останал при приятелите си. Оставям обаче съдружника ми да представлява фирмата ни. Мис Агнеса, винаги ваш! Желая ви всичко най-хубаво, мастър Копърфийлд, а на мис Бетси Тротууд изказвам най-смирено почитанията си!
При тези думи той се оттегли, като ни изпрати целувка с огромната си ръка и ни се захили като някаква маска.
Заприказвахме за хубавите отлетели дни в Кентърбъри и останахме така в продължение на един, два часа. Присъствието на Агнеса скоро накара мистър Уикфийлд да заприлича на това, което беше преди, макар и постоянната му потиснатост да не го бе напуснала. Въпреки нея сега той изглеждаше по-бодър. Явно беше, че изпитваше истинско удоволствие да ни слуша как си разправяме разни стари случки, много от които и той си спомняше. И какво желание го бе обхванало този живот да не се бе променил! Положителен съм, че в спокойното Агнесино лице, както и в лекото докосване на ръката й имаше нещо, което му действаше чудотворно.
Леля, която по това време беше заета нещо с Пеготи в другата стая, не възнамеряваше да ни придружи до мястото, където бяха отседнали, обаче настоя аз да отида там с тях. Така и стана. Обядвахме заедно, след което Агнеса седна до него, както едно време, и му наля вино. Той взе само толкова, колкото тя му даде — като същинско дете — и тримата седнахме край прозореца, докато най-после вечерта се спусна. Когато стана почти тъмно, той си полегна на един диван. Агнеса подложи възглавницата под главата му и постоя малко наведена над него, след което се върна до прозореца. Не беше още толкова тъмно, за да не забележа сълзите, които блестяха в очите й.
Моля се на небесата никога да не забравя любовта и верността на това скъпо момиче през този период от живота ми. Защото ако сторя това, значи, че вече наближавам края си, а тогава бих желал да си я спомням най-ясно! Тя ме изпълни с такива добри намерения, така подсили волята ми чрез собствения си пример, че дори и малкото добро, което някога съм сторил, вярвам, че се дължи на нейното влияние.
А как само ми говореше за Дора, седнала в тъмното край прозореца! Как ме слушаше да я възхвалявам и прибавяше и собствените си похвали за нея! И около фигурката на малката вълшебница тя отрони няколко лъчи от собствената си кристална светлина, която ми я направи още по-скъпа и по-невинна! О, Агнеса, скъпа сестрице, ако знаех тогава това, което едва после научих!…