Като ви изпращам приветите на по-големите си деца, както и усмивката на щастливия в неведението си младенец, оставам, драги мистър Копърфийлд,
Какво друго можех да кажа на такава опитна и предана съпруга като мисис Микобър, освен да я посъветвам да се постарае с търпение и благост да си възвърне мистър Микобър — нещо, което, уверен бях, тя би сторила и без моите думи. Обаче писмото й ме накара да се замисля доста за него.
XLIII ГЛАВА
ОЩЕ ЕДИН ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО
Нека още веднъж спра поглед на един паметен период от живота си. Нека застана отстрани и видя как сенките от миналото минават край мен в мъглява процесия, придружаващи собствената ми сянка.
Изминават седмици, месеци, сезони. Те ми се струват като нещо малко повече от летен ден и зимна вечер. Ту полето, по което се разхождам с Дора, е потънало в цветя и грее като злато; ту пък скритото от погледа изтравниче лежи на снопчета и могилки под снежната покривка. Рекичката, която тече през местата на неделните ни разходки, блещука под лятното слънце и сякаш само в един миг водата й се разлюлява от зимния вятър или пък се вковава под носещите се късове лед. По-бързо и от река виденията пробягват и изчезват в далечината.
Нищо ни на косъм не се променя в къщата на двете стари, подобни на птички дами. Часовникът тиктака над камината, барометърът виси на стената в преддверието. Нито часовникът, нито барометърът са точни, обаче предано вярваме и на двата.
Имам вече законното право да се наричам мъж. Достигнал съм до благородството на двадесет и първата си годишнина. Но това благородство е само формално. Нека да видим какво действително съм постигнал.
Вече съм овладял стенографската мистерия. Чрез нея си докарвам един почтен доход. Ценен съм за постиженията си в тази област и заедно с други единадесет колеги записвам за един сутрешен вестник дебатите в парламента. Ден след ден записвам предричания, които никога не се сбъдват, обещания, които никога не се изпълняват, обяснения, дадени само за да заблуждават. Целият съм омотан в думи. Злощастната Британия стои винаги пред мен, подобно на препарирана птица, цялата набучена с канцеларски пера и обвързана с червения шнур на бюрокрацията. Имам добра възможност да следя политическия живот, така че му знам истинската стойност. Да, по отношение на него съм същински неверник и винаги ще си остана такъв.
Добрият ми стар приятел Тредълс си опитва късмета в същото поприще, обаче стенографирането на парламентарните речи не е по силите му. Той се отнася твърде добродушно към този свой неуспех и не пропуща да ми напомни, че винаги се е считал за бавничък. От време на време сътрудничи на същия вестник, като събира суров материал за разни статии, които после се написват и украсяват от хора с по-изобретателни мозъци от неговия. Той става член на адвокатската колегия, като преди това успява с много труд и жертви да събере нови сто лири стерлинги, за да посрещне разноските по влизането в тази професия. По този щастлив случай изпиваме твърде голямо количество горещ портвайн.
Встъпил съм и в друго поприще. Със страх и трепет съм се заловил с писателството. Тайно написах нещичко и го изпратих в едно списание, където то беше напечатано. Това ми вдъхва кураж и се залавям да напиша още някои работи. Сега вече редовно ми плащат за тях. Общо взето, с доходите си съм добре.
Преместили сме се от Бъкингам Стрийт в една малка къщичка, близо до онази, която бях гледал, когато за първи път ме беше обхванало силното желание да работя и да се издигна. Обаче леля, която продаде на добра цена вилата си в Дувър, не възнамерява да остане тук, като смята да се пренесе в една още по-малка къщичка съвсем наблизо. Какво предвещава това? Женитбата ми ли? Да.
Да! Аз ще се женя за Дора! Мис Лавиния и мис Клариса са ми дали позволението си и се вълнуват като същински канарчета. Мис Лавиния, самонагърбила се с приготовляването на гардероба на любимата ми, непрестанно се занимава да изрязва разни кройки от кафява хартия и да се препира с един млад човек, с твърде почтен изглед и с шивашки принадлежности под мишница. Една шивачка, вечно прободена в гърдите с вдяната игла, живее постоянно в къщата. Струва ми се, че дали яде, пие или пък спи, тя не маха напръстника от пръста си. Преобръщат годеницата ми в същински манекен. Непрестанно я викат да й пробват нещо ново. Вечерно време не можем да бъдем щастливи заедно дори и за пет минутки, без някоя особа от женски род да почука на стаята и да каже: „Мис Дора, бъдете така добра да се качите за малко горе!“