Този клет слуга, нает в лош час за сумата от шест лири годишно, беше за мен непрестанен източник на безпокойства. Наблюдавах го как расте — а той растеше като бобено стъбло — с мъчителното очакване на времето, когато ще захване да се бръсне; представях си дори и дните, когато косата му ще окапе или посивее. И като отправях поглед напред в бъдещето, имах обичай да си мисля какво неудобство би бил той, когато остарее.
Не можех да си представя никакъв друг начин да се избавя от тревогите, които ми създаваше. Той открадна Дориния часовник, който подобно на всяка наша вещ нямаше свое определено място. След като го преобърна в пари, изразходва получената сума (бидейки момче със слабо въображение), като непрестанно се возеше, седнал на покрива на дилижанса, между Лондон и Ъксбридж. Най-после го хванаха, доколкото си спомням, на петнадесетия му тур и намериха в него четири шилинга и шест пенса, както и една второразредна флейта, на която не можеше да свири.
Тази изненада и нейните последици биха ми били много по-малко неприятни, ако не се беше разкаял. Но той действително изпитваше истински угризения, при това по твърде особен начин — като признаваше греховете си не изцяло, а на части. Така например в деня, когато бях длъжен да се явя в съда против него, той направи известни разкрития относно една кошница в зимника ни, за която ние си въобразявахме, че е пълна с бутилки вино, но в която се оказаха само празни шишета и тапи. Решихме, че вече е облекчил съвестта си и е казал най-лошото, което знаеше за готвачката, обаче един или два дни след това съвестта му отново го замъчи и той ни откри, че тя имала едно малко момиче, което всяка сутрин изнасяло от хляба ни, както и обстоятелството, че той бил длъжен да поддържа млекаря ни с въглища. След още два-три дни бях уведомен от властите, че дал сведения за наличността на говежди бутове между кухненските кърпи в килера. Малко подир това насочи разкритията си в друго направление, като призна, че е знаел за известни разбойнически намерения спрямо къщата ни от страна на келнера на близката гостилница, който веднага беше заловен. Аз така се засрамих, като разбрах каква жертва съм бил, че бих му дал колкото пари би пожелал само за да мълчи, или пък бих предложил подкуп, стига да го оставят да избяга. Работата се утежняваше от обстоятелството, че той ни най-малко не подозираше това, като смяташе, че ми прави услуга с всяко ново разкритие.
Най-после самият аз взех да бягам, когато видех някой полицейски чиновник да се приближава с ново известие, и живеех скрито, докато го разследваха и осъдиха на затвор. Но дори и тогава той не се успокои и непрестанно ни пишеше писма. Имаше такова желание да се види с Дора, преди да го отведат другаде, че тя отиде да го посети и припадна, когато го намери зад железните решетки. Накъсо казано, не се успокоих, докато не го изпратиха там, където го въдворяваха на местожителство и където научих, че впоследствие станал овчар.
Всичко това ме накара сериозно да се замисля и да видя нашите грешки в нова светлина. Не можах да не споделя това с Дора, въпреки нежността си към нея.
— Любов моя — казах й една вечер, — много ми е мъчително, като си помисля, че нашата липса на системност и уредност засяга не само нас (на което вече сме свикнали), но и други хора.
— Ти мълча доста време, а ето че сега ще се разсърдиш! — каза Дора.
— Нищо подобно, скъпа моя! Нека ти обясня какво искам да кажа.
— Но аз не желая да го зная — отвърна тя.
— Обаче аз го желая, любов моя. Сложи Джип долу.
Дора си доближи носа до моя и каза:
— Бох! — за да отклони сериозните ми намерения.
Но като не успя да стори това, му заповяда да отиде в пагодата си и седна, загледана в мен, със скръстени ръце и с най-безпомощен израз на лицето.
— Работата е там, скъпа моя — започнах аз, — че у нас сякаш има някаква зараза. Всеки, който е наоколо, я прихваща.
Щях да продължавам да се изразявам по този картинен начин, ако Дориното лице не ми беше дало да разбера, че тя се чуди дали се готвя да предложа някоя нова ваксинация, или пък някое друго лекарство за нашето нездравословно състояние. Така че трябваше да спра и да й обясня работата по-просто.