— Не, не съм близък с мистър Уикфийлд — отвърна Тредълс, — иначе, мистър Хийп, щях да се появя тук доста по-рано.
Имаше нещо в тона му, което накара Юрая да погледне събеседника си още веднъж с много зъл и подозрителен вид. Но като забеляза само добродушното му лице с неговото простичко държание и щръкнала нагоре коса, той се успокои и изви цялото си тяло, особено шията си, подир което каза:
— Много жалко, мистър Тредълс. Вие бихте се възхищавали от него, както се възхищаваме и ние. Малките му слабости само биха ви го направили още по-мил. Но ако желаете да чуете добри думи за моя съдружник, бих ви препоръчал да се отнесете към Копърфийлд. Ако не знаете, ще ви кажа, че семейство Уикфийлд е една тема, на която той е много силен.
Бях възпрепятствуван да възразя на комплимента му (ако изобщо щях да го сторя) от влизането на Агнеса, въведена сега от мистър Микобър. Стори ми се, че в държането й не се четеше обикновеното й самообладание; и навярно бе преживяла доста грижи и умора. Но поради това сърдечната й приветливост и спокойната й красота сега блестяха още по-силно.
Юрая я наблюдаваше, когато тя ни поздравяваше, и видях в него грозен и зъл дух, впил поглед в приказна фея. Междувременно мистър Микобър и Тредълс си направиха някакъв таен знак и Тредълс, забелязан само от мен, излезе вън.
— Няма защо да чакате, Микобър — каза Юрая.
Мистър Микобър, с ръка върху линията в пазвата си, стоеше изправен до вратата, гордо погледнал ближния си, в лицето на своето началство.
— За какво чакате? — запита го Юрая. — Микобър! Не ви ли казах, че не е нужно да чакате.
— Да! — отвърна непоклатимият мистър Микобър.
— И тогава защо чакате? — повтори Юрая.
— Защото — накъсо казано, защото така ми е угодно! — отговори избухливо мистър Микобър.
Бузите на Юрая изгубиха цвета си и една болезнена бледност, все още леко обагрена от присъщата му червенина, обхвана лицето му. Той се вторачи в мистър Микобър, като се задъхваше и всичките му черти потрепваха.
— Вие сте безпътен човек, цял свят знае това — заяви той, като се помъчи да се усмихне — и, боя се, ще ме принудите да ви изпъдя. Махнете се! Ще приказвам с вас по-късно.
— Ако на тази земя съществува негодник — избухна с най-голяма ярост мистър Микобър, — с когото съм приказвал повече, отколкото трябва, името на този негодник е — Хийп!
Юрая се дръпна назад, сякаш го бяха ударили или проболи. Като изгледа бавно всички ни с най-мрачното и най-злото изражение, което можеше да се появи на лицето му, той каза с по-нисък глас:
— Охо! Значи това е заговор! Предварително сте се уговорили да се срещнете тук! Вие, Копърфийлд, сте се съюзили с чиновника ми, така ли? Внимавайте. С това нищо няма да спечелите. Вие и аз се разбираме добре. Никога не е имало любов помежду ни. Винаги сте били горделиво паленце, още от първото ви идване тук; и ми завиждате, задето съм се издигнал, нали? Но спрете с интригите си; аз ще ви надвия с по-големи! Микобър, махнете се! С вас ще говоря по-късно.
— Мистър Микобър — казах аз, — в този човек има промяна и поради това, противно на обичая си, сега каза истината. То сочи, че е притиснат до стената. Отдайте му заслуженото!
— Всички вие сте много свестни хора, нали? — каза Юрая със същия нисък глас, като изтри с мършавата си ръка избилата по челото му студена пот. — Много добре постъпвате, като подкупвате чиновника ми — самата отрепка на обществото, — какъвто бяхте и вие, Копърфийлд, преди да се смилят над вас — за да ме опозорите с лъжи! Мис Тротууд, добре ще направите да спрете всичко това, иначе знам какво да направя със съпруга ви и то никак няма да ви хареса. Ненапразно, госпожо, познавам добре състоянието на работите ви! Мис Уикфийлд, ако обичате поне малко баща си, не се присъединявайте към тази шайка. Ако го сторите, ще ви съсипя. Хайде! Аз държа някои от вас в ръцете си. Помислете си, преди да е станало късно. Помислете си и вие, Микобър, ако не искате да ви погубя. Препоръчвам ви да се махнете оттук, а после ще разговаряме, глупак такъв! Махнете се, докато все още има място за отстъпление! Къде е майка ми? — запита той, като откри внезапно отсъствието на Тредълс и тревожно дръпна звънеца. — Няма що да се каже, добре ме нареждате в собствения ми дом!
— Мисис Хийп е тук, сър — каза Тредълс, като се върна с достойната майка на достойния син. — Позволих си свободата да й се представя.
— А кой сте вие, та да й се представяте? — отвърна Юрая. — И защо сте дошъл тук?