Той прочете този пасаж по такъв начин, сякаш беше извадка от парламентарен акт, като се опиваше от звука на собствените си думи.
— „Моите обвинения срещу — Хийп — продължи да чете той, като му хвърли един поглед и пъхна линията на по-удобно място, под лявата си мишница, в случай на нужда — се състоят в следното:“
Всички слушахме със затаен дъх, особено Юрая.
— „Първо: Когато по причини, в които не считам за необходимо да навлизам, мистър У. загуби до голяма степен способността си да направлява делата и паметта си — Хийп — умишлено и злонамерено се стараеше да усложни и забърка работата на кантората. Когато мистър У. биваше най-малко годен да се занимае със служебните си дела — Хийп винаги съумяваше да го принуди да върши това. По този начин той успя да си осигури подписа на мистър У. върху много важни документи, които представи за маловажни. Така той веднъж накара мистър У. да го упълномощи да изтегли известна вложена на съхранение сума, възлизаща на дванадесет хиляди шестстотин и четиридесет лири стерлинги, два шилинга и десет пенса под предлог, че са необходими за посрещането на някакви разноски и дългове на фирмата, които или вече бяха изплатени, или изобщо не съществуваха. И при това той така постави работата, та от всичко туй да излезе, че намеренията на самия мистър У. са били безчестни и той именно е извършил незаконното действие. Благодарение на тази уловка впоследствие го държеше в ръцете си, мъчеше го и го тормозеше.“
— Това трябва да доказвате вие, Копърфийлд! — каза Юрая, като заклати заплашително глава. — Но да почакаме. Всичко идва с времето си!
— Мистър Тредълс, попитайте моля — Хийп — кой живя в квартирата му след него — обърна се мистър Микобър към Тредълс, като се отклони от писмото.
— Там се засели самият този глупак и продължава да живее на същото място и сега — каза презрително Юрая.
— Попитайте — Хийп — дали някога си е държал някакъв бележник в тази къща — каза мистър Микобър.
Забелязах, че Юрая неволно спря да чеше брадичката си с мършавата си ръка.
— Или пък го запитайте — продължи мистър Микобър, — дали е изгарял там такъв бележник. Ако ви отговори утвърдително и ви запита къде е пепелта му, пратете го при Уилкинс Микобър и тогава ще чуе нещо, което съвсем няма да е от полза за него!
Ликуващият тон, с който мистър Микобър произнесе тези думи, оказа такова силно въздействие върху майката на Юрая, че тя завика разтревожено:
— Юри, Юри! Смири се, миличък, и се опитай да се спогодите!
— Майко отвърна той, — няма ли да млъкнеш? Изплашена си и не знаеш нито какво казваш, нито какво мислиш. Да се смиря! — повтори той, като ме погледна с ръмжене. — Било е време, когато въпреки всичкото си смирение съм принуждавал и някои от тях да се смирят!
Мистър Микобър намести с изящно движение нагръдника си и продължи да чете:
— „Второ: Както самичък съм видял, забелязал и запомнил, Хийп на няколко пъти е подправял подписа на мистър У. в разни документи и книжа. Впрочем наличността на един такъв документ мога да докажа но безспорен начин със следното…“
Тук мистър Микобър едва ли не мляскаше върху думите си, сякаш усещаше вкуса им.
— „Когато мистър У. беше болен и можеше да се предвиди, че в случай на смърт много неща ще се разкрият и тогава властта на Хийп върху семейство У. би рухнала, горепосоченият — Хийп — счете за нужно да се снабди с писмен документ за преди споменатата сума от дванадесет хиляди шестстотин и четиридесет лири стерлинги, два шилинга и девет пенса заедно с лихвите, който да посочва, че тази сума е била дадена от Хийп на мистър У., за да се спаси последният от безчестие, макар че той никога не е дал и не е могъл да даде тази сума. Подписът на мистър У. върху посочения документ, както и този на Уилкинс Микобър сложен там, за да засвидетелствува първия, са подправени от — Хийп. В съхранения у мен бележник се намират няколко такива наподобявания на подписа на мистър У., заличени тук-там от огъня, обаче все пак годни да бъдат разчетени от всекиго. Никога не съм свидетелствувал при изготвянето на такъв документ; и той именно се намира в моите ръце.“
Юрая Хийп скочи от мястото си, извади от джоба си връзка ключове и отвори едно чекмедже. Но като се сети изведнъж какво се готви да направи, той отново се обърна към нас, без да погледне вътре.
— „И този именно документ се намира в моите ръце — повтори мистър Микобър, като се огледа наоколо по такъв начин, сякаш произнасяше проповед, — или по-право намираше се в моите ръце до тази сутрин, когато пишех настоящето, обаче след това го предадох на мистър Тредълс.“